Марк Олдън - Силата ТЕ

Вратата от страната на Бърлин се отвори и влезе Бенджи, облечен в шофьорска униформа. След като се настани срещу Бърлин, той свали шофьорската си фуражка, хвърли я на пода и извади изпод сакото си автомат „Узи“.

Стам кимна.

— Франк.

— Дейв. Как е жена ти?

— Добре се справя. Спасиха яйчника й, а това е важно нещо.

— Радвам се да го чуя. Ако нямате нищо против, бихме искали да пътуваме заедно с теб и господин Бърлин до Тайван.

Стам се усмихна.

— На мен не ми пука. Вие какво ще кажете, господин Бърлин?

Бърлин се обърна към Ди Палма:

— Какво ви кара да си мислите, че ще ви позволя да се качите в самолета ми?

Франк се наведе към него.

— Това, че Лин Пао държи жена ми и аз ще те убия на място, ако не правиш каквото ти казвам.

Бенджи погледна към Стам, чиито очи не се откъсваха от Ди Палма.

— Има ли охрана в самолета? — попита Ди Палма.

Стам поклати глава.

— Това не е пътуване за забавление. Пътуваме само ние и двамата пилоти — това е всичко.

Той погледна през прозореца отдясно и видя дузина китайски хлапета, които стояха на тротоара и гледаха към колата. Едното беше с шофьорска униформа и палто. Определено вътре можеше да се събере още един като него.

— Твои ли са? — попита Стам.

Ди Палма кимна.

— Всичките.

Бърлин промълви малко по-смирено:

— Ди Палма, даже ако ви пуснем в самолета и стигнете до Тайван, вие ще имате големи неприятности. Очевидно отивате там, за да се заемете с Лин Пао. Да приемем, че оцелеете, което е малко вероятно, как смятате да напуснете страната? Или не сте мислили за това?

— Преди около четиридесет години ти си изнасилил и си убил сестра си — напомни му Франк. — Преди няколко дни уби сина си. Предполагам, че това те притеснява. — Въздъхна. — Докато идвах насам, все се питах защо не си взел Жан със себе си. После разбрах. Ти си убил една жена и след това си станал собственост на Лин Пао. Решил си, че е най-умно да не се замесваш в убийството на друга жена и да оставиш куките на Черния генерал да се забият още по-дълбоко в плътта ти.

Бърлин се облегна назад.

— Ти не разбираш какво ми е било през всичките тези години. Не можех да го оставя пак да ме изиграе. Просто не можех.

— Само ти си разбираш. — Ди Палма се пресегна към Дейв Стам, който много бавно бръкна в джоба на палтото си, извади беретата си и му я подаде.

— Човекът има право, Франк — каза Стам. — Лесно е да влезете, но ще ви е адски трудно да се измъкнете. Може да се каже, че е нещо като женитбата.

Ди Палма отвори вратата, подхвърли беретата на едно китайче и пак затвори.

— Защо просто не почакаме, за да видим как ще се справя? Каква уговорка имате там?

Стам сви рамене.

— Приземяваме се на частното летище. Никакви митници, нищо. Контактуваме единствено с хората на Пао. Ще ни чакат с коли. Ще ни закарат при него. Това е то.

Бърлин се обърна към него:

— По дяволите, плащам ти, за да вършиш нещо. Така че направи нещо.

Стам погледна надолу към шапката си и започна да я върти спокойно в ръцете си.

— Господин Бърлин, казват, че двете най-опасни неща на света са евреин с адвокат и грък с маратонки. Можете да добавите и трето, а то е мъж с пистолет, насочен към теб, точно както сега. Не се бийте с Франк ди Палма, господин Бърлин. Махнете му се от пътя, особено когато държи пистолет. — Ухили се. — От едната страна имате Черния генерал, а от другата — Франк ди Палма и бандата му. Аз предлагам да си седнем на задниците и да гледаме какво ще стане. Сигурно ще ви е интересно. Няма начин да не е.

Тайпе, Тайван

Призори на двадесет и първия ден от убийството на стария свещеник Лин Пао седна на задната седалка на черен крайслер и отиде до храма „Ма-Тзу“. На предната седалка седяха двама въоръжени телохранители. Две коли с телохранители следваха крайслера.

В храма трима телохранители го последваха, а той се присъедини към няколкото богомолци, които оставяха оброци пред олтарите. Днес беше особено щедър. Даде две печени патици, няколко бутилки вино, сладкиши, две кошници с плодове и няколко стека цигари. Прекара в храма един час, задържа се пред превъзходната каменна скулптура и пред бронзовите фигури. През това време искрено поговори с боговете.

Когато приключи с молитвите, усети прилив на духовна енергия. Видя, че представите и целите му се реализират. Когато преклони глава сред кълбата дим от тамян, издигащи се над него, той усети, че може да отстрани всички пречки по пътя си. Бойният му дух беше висок. Старият свещеник беше мъртъв. Пао щеше да преживее и този ден. И още много дни.