Марк Олдън - Силата ТЕ

— Какво стана на Губернаторския остров?

— Само след две минути разбрах, че той лъже, и знаеш ли какво? Той си призна. Каза, че ме извикал, за да те прецака, точно така се изрази. След като научиш, че съм отишла при него, си щял да се побъркаш. Просто искал да си върне. В този момент направо превъртях.

Ди Палма се усмихна.

— И аз така чух. Казаха ми, че гласът ти се чувал по целия остров.

— Не ме интересуваше. Наистина добре го подредих. Нарекох го с всички обидни думи, които ми дойдоха наум. Даже го зашлевих. Бях като побъркана. Изведнъж започна да ми се гади. Едва не припаднах. Грег ми наля едно питие, мисля, че беше „J & В“, само това си спомням. После се събудих в болницата.

— Някой е сложил отрова в бутилката. Грег също е пил с теб. Очевидно е пийнал малко повече.

Жан се изправи в леглото и покри лице с шепи.

Бебето. Тя не само бе изгубила детето, което очакваше. Тя не знаеше кой е бащата.

Ди Палма я хвана за ръката.

— Тод ми каза, че детето е било мое.

Тя го погледна.

— Така ли каза?

Той кимна.

Жан изтри сълзите си с ръка.

— Кажи на сина си, на сина ни, че много го обичам. Много, много.

— Сама му го кажи.

— Ще го направя. Мили боже, какъв товар ми падна от сърцето. Ако Тод не беше се върнал в Ню Йорк, ако ми се наложеше да живея, без да знам това…

Отново покри лице.

Франк я взе в прегръдките си. След малко тя го попита:

— Свърши ли си работата с ФБР?

— Почти. За около десет секунди на някого му хрумна страхотната идея, че аз съм очистил Ван Руутън и същевременно съм се опитал да се избавя от теб. Ревнив съпруг и всички тези глупости. По-късно разумът им надделя.

— И ние плащаме на тези хора, за да ни защитават. Сега кого подозират?

— Лин Пао. Ако Грег беше оживял, той щеше да загуби много. Досега загубите му са малки. По-голяма част от американските му операции продължават да действат. Сега достойно ще може да се появи на срещата в Хонконг.

— Ами какво става с Тод и Лин Пао? — попита Жан.

— Познаваш Тод. Той спазва обещанията си.

— И ти ще отидеш с него.

— Той ми е син.

Ди Палма седна върху празното легло на жена си и се опита да се успокои. Не беше изчезнала отдавна. Преди два часа говориха по телефона. Той я посещаваше и през трите дни на престоя й, понякога и по два пъти дневно. Исусе, тя толкова мразеше болниците.

Пресегна се към телефона. Трябваше да се обади в полицията. Да им каже, че Жан е изчезнала.

Телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и се заслуша.

— Ало? Там ли е Франк ди Палма?

— Кой се обажда?

— Хектор Чакон. Шерифът. Обадих се в апартамента ви и взех този номер от едно хлапе, Бенджи. Казах му, че е важно да си поговорим. Срещнахме се, когато…

— Знам кой сте. Сега не мога да говоря с вас. Жена ми е отвлечена. Трябва да се свържа с полицията.

— Знам къде е тя.

Ди Палма се изправи. Бастунът се претърколи върху коленете му и падна на пода.

— Слушам.

— Ще я изведат извън страната. Вероятно вече са тръгнали.

— Извън страната? Какво говориш, по дяволите? Можеш да знаеш това само ако си замесен.

— Нямам нищо общо с отвличането на жена ти, но знам кой го направи. Ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна. Някой се опита да ме убие тази вечер. Сигурен съм, че ще продължат да опитват, докато постигнат своето. Както вече казах, ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна…

— Чакон, кой отвлече жена ми?

— Губиш си времето, господин Ди Палма, а точно сега нямаш много време. Колкото по-скоро се съберем и измислим нещо, толкова по-скоро ще научиш нещо за жена си.

Франк затвори очи.

— Кога можем да се срещнем?

— Бих казал, че можем да го направим още сега.

Деветнадесет минути по-късно, зад една бодега 14 14 Малък бакалски магазин (исп.). — Б.пр. на Сто и пета улица и Лексингтън авеню, той се срещна с Хектор Чакон. Около тях бяха струпани кашони с ананаси, кокосови орехи, кафяви корени от таро и полуузрели банани. Миризмата на осолена моруна бе по-силна от тази на плодовете. Чакон искаше срещата да се проведе в Източен Харлем, на негова територия.

Магазинчето принадлежеше на чичо му. Четиримата латиноамериканци с пистолети и мачете от другата страна на вратата му бяха братовчеди. Чакон си имаше телохранители, но се страхуваше от силата и парите на Нелсън Бърлин. Беше със същото пилотско яке и каубойски ботуши, които носеше и при срещата им на Губернаторския остров. Само че сега не беше толкова нахакан. Изглеждаше уплашен до смърт.

— Къде е жена ми? — попита Ди Палма.