Марк Олдън - Силата ТЕ

Продължи да развързва хакамата. Когато стигнаха до него, той вече я бе свалил и я сгъваше прилежно. Внимаваше да не останат никакви гънки. Не беше тренирал толкова усърдно, откакто се върна от Манила. Имаше нужда да си избистри ума. Но нямаше никаква нужда от разговори с ФБР. Което обаче не спря агентите.

Очакваше федералните да му кажат нещо за Ван Руутън или за дискетата. Мислеше си за Тод и Бенджи, които влязоха през предната врата и излязоха през задната. Тогава, зает с тренировката си, не спря. Малко се притесни, но продължи да тренира.

— Господин Ди Палма, аз съм агент Крос от ФБР, а това е партньорът ми агент Шонстайн. Може ли да поговорим някъде?

Ди Палма престана да сгъва хакамата, погледна значката и картата на Крос и каза:

— Да-а. Ей там в ъгъла.

Крос се огледа. Ъгълът не беше достатъчно уединен, но в този свят човек взема каквото може и се опитва да се справи с него по най-добрия начин.

Ди Палма си избърса лицето с носна кърпичка и зачака. Агентът пак се огледа, пое си дълбоко дъх и прошепна:

— Става дума за съпругата ви. Тя е настанена в болница в Ийст Сайд. Мислят, че умира. За нещастие е пометнала.

Франк замръзна. Шонстайн не сваляше очи от него.

Крос продължи:

— Съжалявам, че ви притесних, но нямаше друг начин. Намерили са я с Ван Руутън…

Ди Палма стисна кърпичката.

— Ван Руутън и жена ми?

Крос наведе глава и разтри врата си.

— Ван Руутън е мъртъв. Прилича на убийство. Искаме да ви зададем няколко въпроса.

Ню Йорк

В 8:32 същата вечер Ди Палма се изкачи с болничния асансьор, после се отправи към стаята на дежурните сестри. Сестрата, която трябваше да бъде там, не се виждаше.

Примигващите светлинки на таблото привлякоха погледа му. Всяка от тях бе повикване от някой пациент, който искаше подлога, болкоуспокоителни, чаша вода или просто търсеше за нещо дежурната сестра. Ди Палма се запита дали Жан също не се нуждае от помощ. Хукна към стаята й.

Отиде до края на празния коридор толкова бързо, колкото му позволяваше болният крак, зави наляво и влезе в ниша с четири стаи. Стаята на Жан бе първата вдясно. Той видя висока, дълголика жена, оплешивяла от химиотерапията, която бавно куцукаше напред-назад, подпряна на бастун. Пред стаята на Жан забеляза три букета цветя и количка с метални съдове за хранене. Обаче не видя двамата униформени полицаи, които трябваше да я охраняват.

С разтуптяно сърце залитна напред. Бастунът му изтрака по покрития с линолеум под. Вратата на стаята зееше отворена. Леглото й беше празно.

Той влезе в стаята бавно и се огледа. Лампите и телевизорът бяха включени. Бил Кросби на екрана бе неимоверно сърдечен и знаеше всичко. В гардероба висеше чистата нощница, която той донесе на Жан от къщи. Там бяха и палтото, и роклята, с които я приеха преди три дни. На перваза на прозореца и край едната стена се виждаха кошници с плодове и кутии със сладкиши.

Страхът отново го обзе. Той отвори вратата към банята и включи осветлението. Намери ченгетата. Единият лежеше във ваната, а другият бе до тоалетната на пода. Ди Палма влезе, наведе се и опипа пулса на ченгето във ваната. Беше жив, а също и партньорът му.

Не забеляза следи от изстрели, от хладно оръжие, никакви следи от тъп предмет, използван като оръжие срещу двамата полицаи. Какво се бе случило, по дяволите? Огледа по-отблизо полицая във ваната. И видя. Охлузване върху лявата буза.

И двете ченгета бяха пребити с юмруци. Някой бе примамил тези момчета, беше се приближил и ги бе подредил. И после бе отвлякъл Жан. Ди Палма се върна в стаята и седна на леглото. Жан вече бе минала през ада. Защо това трябваше да се случи точно с нея?

— Той ме измами, онова копеле — сподели тя с него при първото му посещение в болницата. — Грег настоя да отида до Губернаторския остров. Никога не бях чувала за това място. Каза, че успял да надхитри бюрократите. Но не можел да ми говори по телефона. Каза ми, че се опитва да ти спаси живота, че баща му щял да те убие, но ти не си искал да чуеш за това. Твърдеше, че си го ненавиждал и не си отговарял на обажданията му.

— Прав е бил, че го ненавиждах — каза Ди Палма. — Но е излъгал за всичко останало. Грег не се е свързвал с мен след краткия ни разговор за Тароко.

— Нямаше как да разбера, че лъже. Помислих си, че съм ти задължена да разбера какво става и да те предупредя. Исусе, той беше толкова убедителен. Каза, че ако ти разбереш за срещата ни, ще се опиташ да я осуетиш. Не бивало да ти казвам. Искал просто да се реваншира за това, че се е държал толкова зле с мен. Наистина ме убеди. Знаех, че си получил информация от него, и помислих, че знае нещо.