Марк Олдън - Силата ТЕ

Той беше в такава възраст, в която, ако нямаш пари, няма и любов. Парите при доставката, мили господине. Любовта беше на страната на младостта, а не на старите сестрички. Най-големият оптимист в света бе един деветдесетгодишен травестит, който все още си бръснеше краката.

Джордж нямаше да го таксува на час, макар че при дълга връзка той можеше да му излезе доста скъпичък. Маки обаче не възнамеряваше да живее с момчето. Щеше да бъде просто бум-бам, благодаря ви, мадам. Той бе самотен и възбуден. Чужденец в чужда земя. Искаше му се да полежи един час в прегръдките на това момче и да забрави за грижите и нещастията по света.

Остави си чашата, придърпа Джордж по-близо до себе си и го целуна нежно, вкусвайки захарта от кафето по устните му. Сърцето му заби по-бързо и целувката стана по-настойчива и изпълнена с желание. Джордж се отдръпна и се усмихна.

— Мисля, че трябва да уредим този спор.

И двамата се разсмяха. Младежът бе разказал на Маки един виц за двама пияни гейове в бара, които уредили спора си, като излезли навън и си разменили по няколко удара 13 13 Игра на думи — blow на английски означава „удар“ и „духам“. — Б.пр. .

Джордж се изправи, хвана Маки за ръка и го поведе към спалнята. Подът й бе покрит със зелена мушама. Още една ексцентричност на Джордж, реши той, и незабавно забрави за нея.

Съблякоха се, целунаха се, после младежът нежно го отблъсна и прошепна:

— Най-напред трябва да си измия зъбите. Връщам се след секунда. Стой там.

Голият Маки седна на леглото и изтри крака в зелената мушама. Доста странен килим. Странен народ бяха нюйоркчаните.

Чу стъпки, които приближаваха към спалнята, вдигна поглед и видя на вратата двама китайци. И двамата бяха голи.

Единият държеше резачка.

Манхатън

Беше почти пладне, когато Ди Палма влезе в телефонната будка на кръстовището на Петдесет и седма улица и Девето авеню. Погледна през улицата към бялата правоъгълна административна сграда, където се помещаваше телевизионната компания. Беше гологлав, но с дебело палто. Пиеше кафе от пластмасова чаша. Чернокож куриер на велосипед го позна, усмихна му се и вдигна юмрук за поздрав. Той му отговори, като вдигна чашата си, и тогава телефонът иззвъня.

След второто позвъняване той вдигна слушалката.

— Грег?

— Приятно ми е да чуя, че си добре, Франк. Че дишаш, разхождаш се и всичко останало. Как мина пътуването?

— Да кажем, че не ми беше скучно.

— И аз така чух. Здравата се посмях, като прочетох за теб и за онова джудже. Веднъж чуках една огромна мадама. Исках да видя как е. Мацката имаше повече косми от горила. Адвокатът ми ми каза, че си искал да се свържеш с мен. Какво има?

— Знам, че си убил Тароко.

Настъпи продължително мълчание. После Ван Руутън каза:

— Е, мамка му, човече, не знам дали да се самоубия, или да поиграя боулинг. Какво знаеш, Франк? Кажи ми какво знаеш?

— Ти си я убил.

— Така ли?

— Не мога да го докажа, но съм сигурен, че си я очистил. Дамата е изчезнала. През следващите пет месеца има ангажименти за 850 000 долара и никой не може да я открие.

— Знаеш ли какво си мисля, Франк? — попита Грегъри. — Мисля, че сигурно е заминала някъде, за да изкара компютърни курсове. Научиш ли се на това, мамка му, можеш да си намериш работа където си поискаш.

— Вие двамата с Ла Вон сте проиграли паричките на Лин Пао, но не това е причината да се разплачеш пред Министерството на правосъдието. Предполагам, че нещата просто са се объркали, след като си убил Тароко. В този момент вече не ти е пукало за нищо.

— Шибаният Ла Вон! Онази нощ и двамата се гипсирахме. От хотела изпратиха в апартамента ни четири кучки и двамата с него ги търкаляхме цяла нощ. Той направо се побърка при толкова бели мадами. За нищо не трябваше да го уговарям. Караше си направо по програмата.

— Той умря, защото се поведе по акъла ти — уточни Ди Палма. — Ти го уби. Все едно че си му опрял пистолет в главата.

— Едно печелиш, друго губиш.

— Като говорим за загуби, сигурно си чул, че ФБР и ОБН са по петите ти. И си решил да ги изпревариш, и да се предадеш сам. Но преди това си решил да си разчистиш сметките с Тароко. Знаел си, че винаги можеш да станеш информатор и да сключиш сделка, която буквално ще ти даде възможност да се измъкнеш от обвинението в убийство.

— Франк, Франк, Франк. Отричам обвинението, отричам и този, който ми го отправя. Жена ти ме изостави и аз не я убих, нали?

Ди Палма стисна зъби.

— На теб изобщо не ти пукаше за Жан. С Тароко нещата бяха различни.