Марк Олдън - Силата ТЕ

Бе невъзможно да постигне споразумение с Грегъри. И двамата бяха непримирими и упорити. Във всеки случай Бърлин не харесваше хитрините и измамите. Беше стигнал до върха със сила и решителност. За да реши проблема със сина си, трябваше да тръгне с главата напред. Да се хвърли в битката и да направи всичко възможно, за да я спечели.

Влиянието му в телевизионната мрежа щеше да забави или даже да спре материалите на Ди Палма от разследванията му. Адвокатите можеха да създадат достатъчно правни затруднения. Беше уверен, че няма да се даде разрешение на Ди Палма да излъчи репортаж за него и Пао.

Грегъри беше друга работа. Сега той си разкриваше душата пред Министерството на правосъдието, една организация, която Бърлин контролираше по-трудно. Ако синът му го свържеше с Лин Пао, това можеше да предизвика криминално разследване, доста неприятно за Бърлин. Шерифът Чакон, който получаваше добри пари, за да го информира, му каза, че доказателствата на Грегъри се ограничават само до куриерската му дейност и до връзките на Пао с хероиновите банди на чернокожите. Името на Бърлин не се споменавало. Нищо не се споменавало и за убийството на Рода.

Колко знаеше Грегъри за убийството на Рода? Може би очакваше доказателство от Ди Палма, с когото определено бе сключил някаква сделка. Може би нарочно си играеше с баща си, за да му причини страдание, карайки го постоянно да се страхува да не излезе някаква информация за Рода. От това момче можеше да се очаква всичко.

Веднага след разговора си с Лин Пао той повика шефа на охраната си Дейв Стам в офиса си в центъра „Рокфелер“, от чиито прозорци се виждаха гранитни басейни, фонтани и изложби на сезонни цветя край Ченъл Гардънс. Трите му секретарки бяха инструктирани да задържат всички обаждания. Двамата мъже беседваха почти цял час.

Когато свършиха, Бърлин каза:

— Това е единственото решение. Накарай Чакон да го свърши. Нека онзи мазник се потруди заради парите, които му плащам. За мен няма друг начин.

— Адски е рисковано — поколеба се Стам.

Той бе минал петдесетте, як мъж с плоско лице и сива перука. Той не обичаше да работи без план. А това, което току-що чу, бе твърде импулсивно и опасно, за да може да се нарече план. Но той получаваше по четвърт милион годишно плюс премиите, за да прави каквото му наредят. Досега не бяха му нареждали да прави нещо, от което да не може да заспи нощем.

— Да-а, рисковано е — повтори. — Но кой знае. Може и да стане. Разбирам, че не си обсъдил това с китайския си приятел.

— Мамка му на този кучи син. Аз ще решавам какво е най-добре за мен.

— Но ще отидеш в Тайван? — попита Стам.

— След това. Ще отида, когато цялата тая работа приключи. Нека първо да си разчистим пътя.

— Човек трябва да си върши работата. Не мислиш ли, че Пао си има свой план?

— Знам, че има. Проклети китайци. Никога не ти казват всичко. Може да са запланували да нахълтат в стаята ти, но няма да разбереш, докато не се събудиш и не откриеш, че дюшекът е изчезнал, а задникът ти лежи на голия под.

— Чакон е алчен. Копелето може да поиска много пари за тая работа.

— Дай му ги. Но ако се превърне в проблем, това е в твоя отдел.

— Кога искаш да започнем.

— Веднага.

Стам имаше доста съмнения. Чудеше се дали да ги изкаже, просто да е предупредил, ако работата се обърка. Но Бърлин го изпревари:

— Искам това да стане.

Шефът на охраната сви рамене.

— Започвам подготовката веднага. Разбираш ли какво правиш?

— Казах, че искам да стане.

Мартин Маки стоеше до прозореца в миниатюрния апартамент на Джордж Аарон и гледаше към десететажната опера „Метрополитън“.

Застанал зад него, Джордж го целуна по врата и посочи с пръст. Каза, че от главната фасада на операта се виждат два божествени стенописа на Марк Шагал. Но не и тази сутрин, допълни. В слънчеви сутрини като тази дърпаха завесите, за да предпазят стенописите.

Беше почти обед. В два часа Маки трябваше да се срещне с Ди Палма в кабинета му в телевизионната мрежа на Западна петдесет и седма улица. Трябваше да обсъдят някои неща: дискетата, смъртта на Чарлз Суи, как Нелсън Бърлин е убил скъпата си сестричка и убеждението на Ди Палма, че Ван Руутън крие нещо. Телевизионното студио беше наблизо и на него му оставаха близо два часа, за да си поиграе с младия Джордж. И наистина щеше да си поиграе. Маки бе разгонен и готов за малката им игричка.

С Джордж се запознаха тази сутрин в Маями, на опашката пред терминала на „Американ Еърлайнс“. Джордж, слаб, рус мъж, около двадесет и пет годишен, обичаше клюките и празните приказки. Знаеше някои ужасяващи и деликатни подробности за сексуалния живот на рокзвездите, професионалните атлети и политиците. Като много други, които твърдяха, че не се интересуват от клюки, Маки не можа да устои.