Марк Олдън - Силата ТЕ

— Точно така, човече, точно така. Няма да записваме това разговорче, в никакъв случай, нали?

— Не. С какво може да ми помогне? Министерството на правосъдието се стреми да спипа Пао и ти можеш да сключиш всякаква сделка. Пет пари не дават за Тароко.

— Защо тогава повдигаш въпроса?

— Реалността никога не е била приоритет в живота ти. Ти живееш в своя малък свят, където дърпаш конците и ни разиграваш. Искам да разбереш, че този път не си се измъкнал. Надявам се, че когато Министерството на правосъдието научи за това, може би ще започнат да ти задават и по-неприятни въпроси.

В гласа на Ван Руутън се появи напрежение:

— Човече, не си играй повече с мен. Всичко съм пресметнал. Ще направя каквото трябва и до края на дните си ще живея в мир и спокойствие. Може да ме изпратят в някоя от онези малки държавици, където националният флаг е хартиена кърпичка, завързана за дръжката на метла. Знаеш ли, че там си вариш месото двадесет и четири часа, после го даваш на кучето и накрая изяждаш кучето.

Ди Палма се усмихна злобно.

— Криеш ли информация от Министерството на правосъдието, Грег?

— За какво говориш, по дяволите?

— Знам как разсъждаваш. Чувстваш се добре, защото си мислиш, че знаеш нещо, което ние не знаем. Разхождаш се и си казваш: „Аз очистих Тароко и всички я търсят, но само Грегъри ван Руутън знае, че тя е мъртва“. Чувстваш се като върха на света.

Другият се изкикоти.

— Пропускаш нещо, мой човек. Лин Пао знае къде е тя. Повярвай ми, той знае.

— Да-а, добре де, той знае, че си я убил, сигурен съм. Когато казах, че укриваш информация, имах предвид това, че ти не си им разказал за убийството на Тароко. Да предположим, че те ще останат с впечатлението, че укриваш и нещо много важно, че не казваш всичко, което знаеш. Да предположим, че започнат да се съмняват в думите ти. И двамата знаем, че който търси Тароко, просто си губи времето. Ти знаеш, че е мъртва, аз знам, че е мъртва, Лин Пао знае, че е мъртва. Трябва да знае, нали? Исусе, точно така. Ти си я очистил, за да излезеш с една точка пред Пао. Кучи син! Точно заради това си го направил.

— Мамка ти, човече! Мамка ти!

Ди Палма се ухили.

— Наистина ще затънеш дълбоко, ако в Министерството на правосъдието започнат да се съмняват в думите ти. Нещо ми подсказва, че те много ще се ядосат, когато разберат, че през цялото време си знаел истината за Тароко и не си им казал. Представяш ли си какъв е животът във федералния затвор?

Грегъри се опита да бъде убедителен:

— Не можеш да ми навредиш, човече. Няма начин. Вече пресичам финала, а ти си още на старта. Аз съм шибан самолет, а ти си бос, тичаш по земята и се опитваш да ме докоснеш. Не можеш да ме докопаш, тъпанар такъв. Не можеш да ме докопаш.

Ди Палма отпи от кафето си. Секунди по-късно изрече:

— Мога да опитам. Мога да ти прецакам планчето. Кога възнамеряваш да разкриеш пред света малката си тайна? Няма значение. Аз ще разпространя новината вместо теб. Здравата ще ти припари. Някой те прецаква, докато ти се опитваш да прецакаш целия свят. Страхотно!

— Предупреждавам те, човече, не ми се бъркай в работите. Мамка ти, не ми се бъркай в работите.

— Или какво? Всичко свърши, глупако. Така или иначе за теб всичко е свършено. Ти си изпя песента, изпи си виното и дойде време да забият вилицата в теб, защото си свършен.

Ван Руутън възрази:

— Нищо не е свършено, докато не свърши. От тук все още мога да направя някои неща. Някои неща. Аз…

Ди Палма затвори. От дълго време насам се чувстваше малко по-добре.

Китайският квартал, Манхатън

Айвън Хо слушаше нетърпеливо. Докато Ийп Вуу говореше, той стоеше облегнат на билярдната маса в сутерена на салона за масаж на Елизабет стрийт. Беше скръстил ръце на гърдите си, а изпъкналите му очи примигваха неспокойно. Дени Чан, широкоплещестият китаец, който го придружаваше през нощта, когато го пребиха в същата тази стая, стоеше отляво. Той беше облечен със същото зелено кожено яке. Физиономията му беше също толкова неприятна.

Дребният Вуу, със зализана коса и златни зъби, блеснали в полумрака, говореше бързо, почти несвързано. Хо беше неспокоен и не го биваше за слушател. Десният крак още го болеше, както и счупените ребра — наранявания, получени в същия този сутерен от приятелчето на Бенджи. Колкото по-скоро Вуу заговореше за основната им задача, толкова по-добре.

Когато той съобщи, че двете момчета са били проследени до клуба по кендо в Ийст Сайд, Хо кимна. Когато каза, че са изчезнали от клуба през задния вход и оттогава никой не ги е виждал, Хо започна да мига по-бързо. На челото му се появи бръчка и се задържа за известно време.