Джордж се представи като фотограф и автор на песни. Връщаше се в Ню Йорк след кратко посещение при чичо си в Кей Уест. Маки реши, че той е един малък педал, прекарал мръсен уикенд във Флорида заедно с някой чичко паричко. Англичанинът нямаше нищо против платения секс. С годините той все по-често прибягваше до него, макар да не искаше да си го признае.
Джордж беше привлекателен и забавен. Малко нахален от време на време, което бе нормално да се очаква от един американец. Това, че бе толкова нахакан, някак си засилваше привлекателността му. А имаше и прекрасен задник.
Само минути след като си поговориха пред терминала и двамата разбраха, че са гейове. И пътуваха в една посока, разбира се. Джордж имаше характерната за американците особеност да се доверява на абсолютно непознати. Маки прие ролята на отегчен бизнесмен, отишъл до Флорида да провери някои свои инвестиции. За да запази доверието на Джордж, трябваше да си послужи с малка измама. Гейовете имаха основателни причини да не харесват полицаите. Освен това американецът бе толкова омаян от английския акцент на Маки, че не се нуждаеше от никакви други биографични данни.
В самолета седнаха един до друг и прекараха времето си във въздуха в разказване на цинични вицове и в приятен разговор. Преди да се приземят на нюйоркското летище „Ла Гуардия“ Джордж изрече една груба скоропоговорка за момиче на име Алис от Далас, което никога не пипала фалос. Маки на свой ред разказа истинската история за един банкер от Хонконг, който бил гей и наказал неверния си любовник, като залепил пениса му за вътрешната страна на бедрото.
Успя да впечатли Джордж и със снимките на къщата си в Кей Бискейн, на двата си ресторанта, цветарския магазин и парцела си край плажа. Младежът дълго оглежда снимките, примигва с дългите си мигли и се усмихна свенливо. Беше повярвал, че е попаднал в скута на друг чичко паричко. Любов и пари. Най-великите източници за радост на човека.
На летище „Ла Гуардия“ взеха такси към града, а бъбренето им прерасна в сексуално напрежение. Когато Джордж го покани на кафе в апартамента си, и двамата знаеха какво ги чака. Маки, както се казва, извади късмет.
В Кей Бискейн той не мислеше за секс. Работеше упорито и подготвяше дома си за скорошното си постоянно преместване там, като в същото време си отваряше очите за главорезите на Лин Пао. За щастие там имаше кой да му помогне. Поддържаше отлични връзки с местната полиция, щедро подпомагаше благотворителните им вечери. Полицаите от Флорида, които посещаваха Хонконг, го познаваха като отличен домакин и екскурзовод.
Когато им каза, че има проблеми с някои китайски наркотрафиканти, американците го разбраха. Изявиха желание да го охраняват, докато е в Кей Бискейн. Докато той е в Хонконг, щяха да наглеждат дома и прислугата му, хаитянско семейство, които били университетски професори в родната си страна, преди да емигрират нелегално за Америка.
С тази защита Маки даже нямаше нужда от пистолет и вероятно бе единственият човек без оръжие във Флорида. Щатските закони за притежаване на оръжие граничеха с лудостта. Да си купиш пистолет там ти излизаше по-лесно и по-евтино от пакетче дъвки. Ди Палма щеше да му бъде домакин в Ню Йорк, а това щеше да държи на разстояние горилите на Лин Пао.
В тесния апартамент на Джордж Маки наблюдаваше как младежът слага на котлона чайник с вода, как пуска газта и сипва нескафе в две чаши. При вида на красивия Джордж той ставаше все по-похотлив. Но не бе чак толкова ентусиазиран от жилището на младежа.
Апартаментът се състоеше от две миниатюрни стаички, обзаведени спартански. Джордж призна, че е взел някои мебели от улицата. Очевидно много нюйоркчани обзавеждаха домовете си по този начин. На Маки това му се стори направо ужасяващо.
Единият ъгъл на дневната служеше за кухничка. Тоалетната с размери на шкаф се намираше до хладилника и той се учуди как човек успява да не се изпикае в млякото. Прозорецът на спалнята, достатъчно тъмна, за да отглеждаш гъби, бе насочен към отдушника на сградата.
Стените на апартамента бяха покрити с черно-бели снимки, направени от Джордж. Той бе снимал изгреви, пропаднали хора от улицата, изоставени кучета и грозните лица на много нюйоркчани. Пълен боклук. А малкият педал определено смяташе, че това е изкуство. Маки реши да се заеме с плътските удоволствия и да забрави за критиките.
Двамата си изпиха кафето, седнали един до друг върху дивана, застлан с мораво кадифе, чиито крака бяха неравни, а пружините му стърчаха през покривката. Краката им се докосваха, очите им се притваряха и Маки усети, че слабините му се затоплят в сладостно очакване. Още не можеше да повярва, че е извадил късмет да срещне едно толкова привлекателно момче. Край всеки млад гей се навърташе по някой стар гей, който се опитваше да се сближи с него.
Читать дальше