Марк Олдън - Силата ТЕ

Чакон разкопча якето си и той видя затъкнатия в колана му колт.

— Вече е на път към Тайван. Хората на Лин Пао я взеха от болницата и я качиха на самолета. Трябваше да летя с нея, затова знам. Става дума за еднопосочен полет. От такъв не се връщаш обратно.

— И защо именно Жан?

Той сви рамене.

— Нямам представа. Изглежда, че ти си направил нещо на Лин Пао и той иска да ти върне с твоята старица.

Ди Палма се намръщи и се замисли. Сега всичко бе на лична основа между него и Черния генерал. Вече не се противопоставяха Ди Палма и Ван Руутън, а Ди Палма и Лин Пао. Нещо много лично. Дали беше заради дискетата? И ако е така, защо не преследваше него? Какво, по дяволите, беше направил, за да го накара да постъпи така? Нямаше значение. Просто трябваше да си върне Жан.

— Какво искаш от мен? — попита.

Чакон вдигна рамене, после ги отпусна.

— Искам помощта ти, за да мога да остана жив. Тази вечер Нелсън Бърлин се опита да ме очисти. Проклетият кучи син искаше да ми свети маслото.

— Знаеш твърде много за убийството на сина му.

Изненаданият поглед на пуерториканеца потвърди думите му.

— Единственото, което те свързва с Бърлин, е Ван Руутън. Защо иначе ще иска смъртта ти? Сигурно е вътрешна работа. Постъпил си адски глупаво, като си си помислил, че можеш да се отървеш. Колко ти плати той, за да убиеш сина му?

Чакон поклати глава.

— Не на мен, човече. За това трябва да говориш с проклетия Стам. Той ми даде бутилката. Аз просто влязох в стаята, взех една бутилка и оставих друга. Това е. Нямах представа какво ще стане.

— Да-а, точно така. Когато режеш месото толкова тънко, със сигурност ще пукнеш от глад. Наистина ли мислиш, че някой ще повярва на тази глупава история?

— Знам правилата на играта. Печели онзи, който пръв се качи на борда. Ако мога да се предам в близките ден-два, после да помоля за защита, сигурно ще се оправя.

— Ти и Ван Руутън. Два брилянтни мозъка в действие. Знаеш ли какво мисля, че се е случило? Мисля, че си видял възможност да позабогатееш. Не ти е било достатъчно онова, което са ти платили. Полакомил си се и си се върнал за още.

Пуерториканецът сведе поглед към ботушите си.

— Понякога сам трябва да се бориш за хляба си, нали разбираш?

— Бърлин не е от хората, които можеш да измамиш. Но предполагам, че вече си го разбрал.

Чакон докосна кашон с кокосови орехи.

— Бях тръгнал да се срещна с мацката си. Тя живее на Западната двайсет и трета, до парка. Трима типове ме чакаха пред блока й. Хора на Стам. Шибани копелета. Обясниха ми, че съм спечелил първата награда — безплатно пътуване до Тайван. Еднопосочно. Аз и жена ти. Казаха, че екипажът бил китайски и че пилотът се казвал Вон Хунг Лоу. Забавни типове.

Той се усмихна.

— Ей, това им е хубавото на ботушите. Като ритнеш някого, той съвсем ясно разбира, че са го ритнали. Още от четиринадесетгодишен се занимавам с карате. Шотокан. Най-силният стил. Имам страхотен страничен ритник, наистина стра-а-ахотен. Онези тримата ме блъснаха към една кола и точно тогава ритнах топките на единия. Стигнаха му чак до темето. Цапнах другия с юмрук, извадих си пищова и застрелях третия духач. Право в носа. Човече, трябваше да го видиш как се разполови. Оставих го да си пикае в гащите.

Ди Палма мислеше за Жан, не за уменията му в бойните изкуства. Тя щеше да умре и той не можеше да направи нищо. Нищо. Болките в стомаха му се засилиха.

— Нещо друго за жена ми? — попита.

Чакон поклати глава.

— Не. Останах с впечатление, че Бърлин няма нищо общо с това. Всичко е китайска операция. Включително и самолетът. Поне този, на който щяха да ме качат. Което е странно, защото Бърлин ще лети тази вечер за Тайван. Можеше да я вземе със себе си.

Ди Палма примигна.

— Откъде знаеш, че Бърлин заминава за Тайван?

— Стам ми каза. Той ще пътува с него. Няколко дни преди това ми каза, че по-скоро би си отрязал пениса, отколкото да иде в Тайван. Но все пак отива. Мисля, че се страхува от Лин Пао.

Ди Палма щракна с пръсти.

— Бърлин трябва да излети от летище „Кенеди“. Къде е телефонът?

— Ами нашата сделка? Искам да се предам на теб. Точно сега не вярвам на никого. Бърлин е богат. Кой знае на кого плаща кучият му син. ФБР, ОБН.

— На федералните шерифи.

— Да бе, никой не е тръгнал по петите ти, Джак, господарят ти не те заплашва, че ако не се съгласиш да съдействаш, цял живот ще си мъкнеш задника по улиците.

— Избий си това от главата, Чакон. Ти си преминал от другата страна. Нямаш никакви извинения. — Добави: — Жена ми е най-важна за мене. Още сега ме заведи до телефона. След като се обадя тук-там, искам и ти да се обадиш веднъж. Искам да се обадиш на Нелсън Бърлин.