Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Не бива да разчиташ на тях, сине.

И това се оказа чистата истина.

– Писна ми до смърт от вашите обвинения и заплахи! – извика той.

– А на нас ни писна да ни държиш на тъмно! – гневно отвърна Болтън. – Нима не съзнаваш, че сключваш сделки с хората, които се опитват да ни тикнат в затвора?

– НРА е наш съюзник.

– Какъв съюзник? – попита Когбърн. – Направиха ли нещо, за да прекратят натиска срещу нас? Напротив, вкараха шпионин в компанията и провалиха плановете ни за отстраняването на Даниълс!

– Но откриха тайната на шифъра – напомни му Хейл.

– И какво от това? – мрачно го изгледа Болтън. – Защо все още не разполагаме с него?

– По какъв начин шпионинът повлия на отношенията ти с НРА? – пожела да узнае Сюркуф. – Защо изобщо са го внедрили?

Това беше първият смислен въпрос от началото на целия разговор. Което обаче не означаваше, че трябва да получи смислен отговор.

– Шефката на НРА иска смъртта на Стефани Нел

– Защо? – прекъсна го Когбърн.

– Мисля, че е на лична основа. Тя не даде подробности. Задоволи се да каже, че Нел разследва както нея, така и нас. Което изисква съответната реакция. Помоли ме да го направя и аз се съгласих. Става въпрос за приятелска услуга.

– Но защо е внедрила шпионина, след като има теб? – попита Сюркуф.

– Защото той е лъжец, крадец и убиец! – процеди Болтън. – Гнусен вонящ пират, на когото никой не вярва. Прапрадядо му би се гордял с него.

Хейл пребледня от гняв.

– Достатъчно търпях обидите ти, Едуард! – извика той. – Предизвиквам те на двубой, тук и сега!

Това беше негово право.

Вероятността за конфликти между участниците в съвместни операции била голяма още в далечното минало. По принцип капитаните били крайно независими. Грижели се единствено за своите екипажи, нищо друго не ги интересувало. Но разприте и междуособиците водели до понижена ефективност. Целта била да се плячкосват чуждите кораби, а не да се карат помежду си. Все пак споровете никога не били решавани в открито море, защото моряците не били склонни да рискуват живота и корабите си заради дребнави кавги. Така се родил алтернативният начин за уреждане на междуличностните проблеми.

Директният сблъсък позволявал на капитаните да демонстрират смелостта си, като едновременно с това не застрашавали никой друг освен себе си.

Прост, но ефективен тест за смелост.

Болтън мълчеше и го гледаше.

– Работата е ясна – подхвърли Хейл. – Нямаш кураж за честен двубой.

– Приемам предизвикателството – обяви с равен глас Болтън.

Хейл кимна и се обърна към Нокс.

– Заеми се с приготовленията.

Малоун чу изстрела и се пъхна под близката маса за хранене, заобиколена със столове. Стъклената врата до нея се пръсна на хиляди късчета. Последваха още няколко изстрела, които го принудиха да остане притиснат към пода.

Касиопея реши да атакува и смело тръгна напред, продължавайки да стреля към неясната сянка.

Малоун изчакваше, притиснал глава към пода. Щеше да ликвидира противника си в мига, в който стрелбата престанеше. Проснат по корем, той стисна пистолета с две ръце. Очите му различиха сянката, която се приближаваше откъм фоайето. Няколко точни изстрела и всичко щеше да приключи.

Уайът с облекчение установи, че малкият офис в долния край на стълбището е празен. Основите на къщата представляваха няколко стаи с тухлени стени, които се използваха за склад. Те бяха наредени от двете страни на осветен от голи крушки коридор, който пресичаше сградата по цялата ѝ дължина. Според информацията в туристическия център именно тук се съхраняваха хранителните продукти, бирата и отлежалото вино. Лъчите на слънцето огряваха далечния край на коридора двайсетина метра по-нататък. Всичко изглеждаше спокойно.

Той се втурна напред. Зад гърба му оставаше всичко онова, което Джеферсън беше наричал "издръжка" на имението – кухнята, сушилнята, мандрата и помещенията на робите. Стигна до края на коридора и колебливо спря пред врата, обозначена като северна тоалетна. Мястото беше подходящо. На нивото на земята, извън стените на сградата, наистина дискретно.

Той извади мобилния си телефон и натисна бутона за изпращането на предварително подготвения есемес.

ГОТОВ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ. СЕВЕРНАТА СТРАНА.

Съобщението щеше да бъде друго само при промяна в плановете. Още от самото начало беше уверен, че проникването в Монтичело няма да представлява проблем. Но оттеглянето беше съвсем друга работа. Затова бе приел помощта на Андреа Карбонел.