Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Може би ставаше въпрос за просто подреждане на числата.

Откачи шиша от рамката, притисна вече окачените върху него дискове, а после внимателно плъзна двата свободни на обозначените им места.

След това върна шиша на мястото му и извади от джоба си лист хартия, върху който предварително си беше преписал посланието на Андрю Джаксън.

Хейл усети как напрежението в стаята расте, въпреки че беше изпита само една чаша.

Сега беше ред на Болтън.

Очите му бавно огледаха останалите пет чаши. На лицата на Сюркуф и Когбърн бе изписано дълбоко изумление. Това беше добре. Тези двамата трябваше да проумеят, че с него шега не бива.

Болтън продължаваше да оглежда чашите.

Странно, че безгръбначният глупак не проявява никакъв страх, помисли си Хейл. Нима бе толкова заслепен от гняв или просто не си даваше сметка за случващото се?

Болтън направи избора си, вдигна една от чашите и погълна съдържанието ѝ. Изтече една секунда. После втора, трета, четвърта… Не се случи нищо.

– Пак си ти, Куентин – усмихна се той.

Уайът се взря в поредицата от двайсет и шест букви, скрити от Андрю Джаксън в шифъра на Джеферсън.

GYUOINESCVOQXWJTZPKLDEMFHR

Започна отляво, с диск номер 1. Завъртя го, докато откри буквата G, а след това и Y. После продължи в същия ред, спазвайки последователността.

Хеликоптерът прелетя над предградията на Шарлътсвил и продължи към Университета на Вирджиния. Карбонел го чакаше. Бяха се разбрали да не използват радиостанцията по време на полета, за да изключат евентуално засичане. Пилотът беше на щат в НРА. А Уайът започна да разбира защо дисковете са прикрепени толкова плътно един към друг – триенето пречеше да се въртят свободно, след като съответният диск попаднеше на желаната буква.

Продължаваха да летят на запад над пъстри есенни гори. Не му оставаше много време. Отново се наведе над буквите.

Хейл погълна съдържанието на втората чаша, която избра без никакво колебание. Изчака пет секунди с ясното съзнание, че отровата действа светкавично.

От баща си беше чувал за друг подобен сблъсък преди много години с главно действащо лице Абнър Хейл. След неуспелия атентат срещу Андрю Джаксън и отнемането на разрешителните на Общността напрежението между четиримата капитани рязко нараснало и се стигнало до открит двубой между фамилиите Сюркуф и Хейл. Избраното питие било кентъки бърбън. След като изпил втората чаша, Абнър Хейл обърнал очи и паднал мъртъв на пода. Това се случило пак в имението, но в стария, вече несъществуващ салон. Смъртта на Абнър Хейл освободила Общността от напрежението. Наследилият го прапрадядо на Куентин бил далеч по-умерен, но не изпитвал никакви угризения от постъпката на баща си.

Това е една от характерните особености на пиратската общност. Всеки е длъжен да се докаже.

Уискито затопли стомаха му. В него нямаше отрова. Шансовете на Болтън рязко намаляха. Едно към три.

Полетът беше към своя край. На плаца между изоставените хангари на някакъв промишлен комплекс чакаха два джипа. Между тях на асфалта стоеше Андреа Карбонел.

Той откри мястото на 26-ата буква. R. Натисна с върховете на пръстите си дисковете и ги завъртя едновременно. Надяваше се скритото послание да е някъде в кръга между двайсет и шестте букви. След четвърт оборот надеждата се превърна в действителност. Пет думи. Уайът ги запечата в паметта си и бързо размести дисковете.

Нокс забеляза колебанието на Болтън. Очите му бавно опипваха трите останали чаши.

Нокс усети как нервите му се опъват до скъсване. Никога досега не беше ставал свидетел на капитански двубой. Беше чувал за тях от баща си, но доколкото си спомняше, нито един от тях не беше стигал толкова далеч. Но смисълът им се криеше именно в непредвидимостта, а посланието му беше ясно – не се бийте помежду си, а работете за едно. Никой капитан не искаше да се прояви като страхливец. Затова Едуард Болтън продължаваше да се държи твърдо, макар и да знаеше, че една от трите чаши на масата беше смъртоносна.

Блестящите тъмни очи на Хейл не слизаха от лицето му. Болтън посегна към една чаша и я вдигна към устните си. После отвори уста и изля съдържанието ѝ направо в гърлото си. Изтекоха пет секунди. Не се случи нищо.

Когбърн и Сюркуф издадоха колективна въздишка. Широката усмивка на Болтън издаваше огромно облекчение.

Това не е лошо, помисли си Нокс. Никак не е лошо.

Хейл сведе очи към двете чаши. Делеше ги петнайсет сантиметра полирано дърво.