Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Беше права. За да изпълни предписанията на Андрю Джаксън, той се нуждаеше от няколко специфични неща, които нямаше нито време, нито възможност да си набави сам.

– Искам чист паспорт.

– За къде си решил да пътуваш?

Уайът знаеше, че едва ли ще успее да се скрие от тази жена. Затова ѝ разказа за Поу Айланд, Нова Скотия.

– Имай предвид, че само ти и аз знаем за него – добави той. – От което следва, че само ти и аз можем да го споделим с трети лица.

– Това ли начинът ти да ме държиш в правия път?

– Ако там се появи още някой, моментално ще изгоря всичко, до което успея да се добера – сухо отвърна той. – А ти и Общността можете да вървите по дяволите.

– Аха, може би това е начинът да покажеш, че си по-добър от мен – кимна тя.

– Просто е моят начин и нищо повече – отвърна той.

– Толкова те харесвам, Джонатан – дари го с разбираща усмивка Карбонел. – Винаги знаеш какво искаш. Добре, съгласна съм. Ще го направим по твоя начин.

Касиопея надникна над рамото на Котън, който продължаваше да подрежда дисковете. Разговорът с Едуин Дейвис остана недовършен, но засега трябваше да почака. Както и първоначалната нагласа за един романтичен уикенд, с която беше долетяла в Ню Йорк. Защото изведнъж беше попаднала в "лепкава дупка", както обичаше да се изразява баща ѝ – голям почитател на крикета и основен спонсор на няколко испански отбора. Спортът беше голямата страст на баща ѝ, но за съжаление тя не я наследи. В конкретния случай обаче наистина ставаше въпрос за "лепкава дупка". Събитията се променяха точно толкова неочаквано, колкото отскачащата от калния или замръзнал терен топка за крикет. Куп тайни, накърнено его и различни характери. Плюс факта, че двама от играчите бяха сред най-известните хора на планетата.

Котън приключи с подреждането.

– На тези дискове липсват петте символа от посланието на Джаксън – отбеляза той. – Може би са част от нещо друго. – Притисна с пръсти двайсет и шестте диска и ги завъртя едновременно. – Я да видим какво ще се получи… Ето го!

Касиопея насочи вниманието си към черните букви, които бяха образували някакви думи без разстояния помежду им.

PAWISLANDMAHONEBAYDOMINION

– Ще ни трябва компютър – обяви Малоун.

Кураторката кимна и ги поведе към офиса до изложбената зала. Касиопея се настани зад клавиатурата и набра текста.

PAW ISLAND, MAHONE BAY

(ПОУ АЙЛАНД, МАХОУН БЕЙ)

Екранът се изпълни с различни сайтове.

Координатите на Махоун Бей се оказаха 44.30 градуса северна ширина и 64.15 градуса западна дължина, съвсем близо до бреговете на Нова Скотия. Един впечатляващ с размерите си залив, който се отваряше към Атлантическия океан. Името му произлизаше от френската дума mahonne, с която наричали лодките на местните жители. Във водите му бяха разпръснати близо 400 острова, най-известният от които беше Оук Айланд. Преди повече от двеста години островът имал притегателна сила за иманярите, които бяха надупчили скалите му в напразни опити да открият злато. Поу Айланд беше разположен южно от Оук. Единствената му забележителност беше стара, отдавна изоставена британска крепост.

– Личи си, че Джаксън е направил изключително внимателен избор – отбеляза Малоун. – Мястото е особено подходящо, защото е накрай света. Районът е бил царство на пиратите, най-вече през осемнайсети век. – Той се обърна към Дейвис и добави: – Аз отивам там.

– Съгласен съм – кимна началникът на президентската канцелария. – Това е най-доброто, което можем да направим за Стефани. А и липсващите страници ни трябват.

Касиопея усети какво ще поиска от нея Котън.

– Аз ще се погрижа за онези, които подслушват телефоните – обади се тя. – Ще захраним Хейл с каквото пожелаем.

– Направи го – кимна той. – Уайът разполага с колелото и вероятно също ще потегли на север.

– Ще открия Стефани – увери го тя.

Малоун се обърна към кураторката на музея.

– Споменахте, че вие сте направили този дубликат. Кой друг знае за неговото съществуване?

– Само аз и производителят – отвърна жената. – Не бях казала дори на управителя, който научи за него едва преди няколко минути – горе в имението. Просто ми се струваше, че не е толкова важно.

Но Касиопея веднага оцени важността на новината.

– Уайът е сигурен, че само той знае – подхвърли тя.

– Точно така – кимна Котън. – А това означава, че имаме предимство за пръв път от началото на тази игра.

Бат, Северна Каролина