Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Много сайтове предлагаха информация за Оук Айланд – един от най-големите острови в Махоун Бей. Историята му започнала в един летен ден на 1795 г., когато младеж на име Даниъл Макгинис открил тясна просека в непроходимите дъбови гори. В средата на малка, покрита с отсечени дънери полянка имало кръгла дупка с диаметър около четири метра, над която лежал отсечен ствол. Според един от сайтовете в него била забита корабна макара, друг обръщаше внимание на странните символи, издълбани в кората на дървото, а трети твърдеше, че полянката била засята с червени детелини, които се срещали никъде другаде на острова. Нямаше сведения коя от версиите се оказала вярната, но последиците не подлежали на никакво съмнение.

Хората започнали да копаят. Първо Макгинис и приятелите му, после други, а накрая и организирани иманяри. Дълбочината на шахтата достигнала шейсет метра. Тя преминавала през въглищни пластове, примесени с изгнила дървесина, кокосови фибри, скални шисти и глина. Според слуховете изровили някакъв много странен камък, покрит със странни символи. После открили два тунела за наводняване на шахтата. Всеки, който успеел да стигне до определена дълбочина, се натъквал на вода. И нещата спрели дотук. Водата попречила за разкриването на загадката.

Възникнали стотици хипотези. Според една от тях в шахтата било скрито пиратското съкровище на самия капитан Уилям Кид. Други настоявали, че става въпрос за съкровището на капера сър Франсис Дрейк или това на испанците. Някои по-прагматични хора допускали, че било работа на военните, французи или англичани, които криели тук спечеленото по време на изтощителните морски битки за контрол над Нова Скотия.

После идваше ред на научната фантастика. Праисторически атланти, междупланетни пътешественици, масони, тамплиери, египтяни, гърци, келти. Няколко мъже загинали, мнозина изгубили състоянието си, но съкровище не било открито. Оук престанал да бъде остров, защото иманярите изградили тясна дига, която го свързвала с континента. По нея превозвали тежкото сондажно оборудване. В наскоро публикуван материал в канадската преса се споменаваше, че провинциалните власти възнамеряват да закупят острова и да го превърнат в туристическа атракция.

Може би така ще открият истинското съкровище, помисли си Малоун.

Имаше и няколко материала, в които се споменаваше за Поу Айланд, отстоящ само на няколко мили югоизточно от Оук. Дълъг около километър и половина и два пъти по-тесен. Имаше два по-големи залива в средната му част, гледащи на север, и десетки по-малки по бреговата ивица. Заоблената му западна част бе покрита с гора, на изток и запад имаше предимно голи скали. През XVII век бил обект на интерес от страна на французите, които търсели животни с ценна кожа. Но малко по-късно англичаните построили крепостта "Уайлдуд", която контролирала достъпа до острова откъм Атлантическия океан. Малоун прочете защо в Нова Скотия няма развалини. Нищо не било пощадено. Къщите били разглобявани греда по греда. Прибирали дори пантите, бравите, пироните и бетонните постаменти. Един от сайтовете предлагаше сполучливо описание на този процес: Дъски от XXI век, заковани с пирони от XVIII, закрепени към носещи греди от XIX век. Но каменната крепост на брега на залива останала непокътната.

Историята обясняваше тази аномалия. По време на инвазията на Континенталната армия през 1775 г. паднали повечето британски фортове. "Уайлдуд" бил преименуван на "Доминиън". Но само година по-късно, през 1776-а, американците изгубили прочутата битка при Квебек и се изтеглили от Канада. Преди да напуснат Поу, те опожарили форта. Никой не си направил труда да го възстанови и крепостта била оставена на произвола на природните стихии. Единствено почернелите от огъня стени напомняха за отминалото величие. Днес сред тях гнездяха единствено морските птици.

– Метеорологическата обстановка се влошава, мистър Малоун – прозвуча глас по високоговорителя. – Имаме заповед да изчакаме на пистата.

– Аз пък си мислех, че тези заповеди не важат за Сикрет Сървис – сви рамене той.

– За съжаление бурята над Мейн е толкова силна, че дори Сикрет Сървис трябва да се съобрази с нея.

– Не забравяйте, че разполагаме с ограничено време.

– Налага се да изчакаме. Метеоролозите не са оптимистично настроени.

Малоун натисна няколко клавиша и на екрана се появи картата на Махоун Бей. Започна да пресмята как да стигнат до Поу по най-краткия път. Трябваше да кацнат на малко летище в южния край на острова, като задължително избегнат Халифакс и редовните международни линии към него, някоя от които вероятно щеше да използва Уайът. Оперативните работници в Сикрет Сървис вече бяха проверили имената на всички пътници по редовните линии за Нова Скотия, но името на Уайът не фигурираше между тях. Което не го изненада, защото бившият му колега най-вероятно летеше под чужда самоличност. Наемането на чартър също не беше изключено.