Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

11:15 ч. Сутринта

Нокс крачеше напред-назад по тревата под дъбовете и боровете, които ограждаха къщата. Бяха го помолили да напусне срещата веднага след възкръсването на Хейл, в което нямаше нищо необичайно, но тревогата му остана. Продължаваше да мисли за разговора, който Хейл беше провел насаме с предателя преди екзекуцията.

Може би капитаните обсъждаха именно него?

По това време "Адвенчър" вече би трябвало да се е измъкнал от тесния проток Окракоук. Трупът на предателя скоро щеше да изчезне сред вълните на океана. Каква трябваше да бъде следващата му стъпка?

Вратата се отвори. Болтън, Сюркуф и Когбърн излязоха под ярките лъчи на обедното слънце, спуснаха се по стълбите на верандата и се насочиха към електромобила, който чакаше наблизо. Болтън го забеляза и кривна към него. Останалите продължиха пътя си.

– Искам да ти благодаря – каза капитанът.

– Мой дълг е да се грижа за всички вас – скромно отвърна Нокс.

– Хейл греши. Онова, което е намислил, няма да проработи. Знам, че постъпката ни беше повече от отчаяна, но и неговите планове ще завършат зле.

– Не съм сигурен, че някой от нас знае какво трябва да направим – сви рамене Нокс.

Лицето на Болтън потъмня от тревога. Той протегна ръка и промълви:

– Още веднъж ти благодаря.

Нокс стисна десницата му. Беше добре да го има на своя страна. Може би щеше да се наложи да потърси помощта му, за да се измъкне от тази бъркотия.

– Мистър Нокс.

Обърна се. Личният секретар на Хейл му махаше от верандата.

– Капитанът ще ви приеме веднага.

Хейл стоеше до бара и си наливаше питие. Уискито беше същото, което бяха използвали за двубоя.

Той вдигна чашата към боцмана.

– Това поне със сигурност няма да ме убие.

Чашата, която беше избил от ръката на Болтън, все още лежеше на пода. Съдържанието ѝ вече беше попило в дъските.

– Никой не трябва да докосва петното – предупреди Нокс. – Трябва да го оставим така известно време, за да се изпари отровата.

– О, ще си го оставя за спомен – кимна Хейл. – Такъв триумф над идиотията не ми се случва всеки ден. – Замълча за миг, после добави: – Трябваше да го оставиш да умре.

– Знаеш, че не мога.

– О, да, забравих за служебния ти дълг. Лоялният боцман, който пази дистанцията между капитана и екипажа. Избран от едните, но зависим от другите. Понякога се питам как, по дяволите, се справяш Дори не направи опит да прикрие сарказма, с който изрече тези думи.

– Успя ли да ги убедиш в позицията си? – тихо попита Нокс.

– По-скоро искаш да разбереш какво сме обсъждали в твое отсъствие, нали? – внимателно го изгледа Хейл.

– Ще ми кажеш, когато прецениш – сви рамене Нокс.

Капитанът изля уискито в гърлото си. Чашата изтрака на масата. Ръката му измъкна пистолета и го насочи в гърдите на боцмана.

Малоун се настани на седалката на служебния Гълфстрийм и включи монитора до бялата кожена седалка. В просторната кабина беше сам. Самолетът вече рулираше към пистата за излитане на националното летище "Рейгън", готов за 1200-километровия полет на север, зад канадската граница.

Той имаше нужда от интернет и беше доволен, че не трябва да чака да се издигнат на 3000 метра, за да включи електронното устройство. Избра няколко сайта, които предлагаха достатъчно информация за Нова Скотия – тесен и дълъг полуостров, заобиколен от всички страни от Атлантическия океан. Връзката му с континента се изчерпваше с един-единствен път, който водеше до Ню Брунсуик. Беше дълъг петстотин километра, широк около осемдесет, а общата дължина на крайбрежната му ивица надхвърляше 7500 километра. Представляваше смесица между старото и новото, със скалисти заливчета, пясъчни плажове и плодородни долини във вътрешността. Махоун беше най-големият залив на южното крайбрежие между Халифакс и Шелбърн. Открит от французите през 1534-та, а впоследствие – през 1713-а, завладян от англичаните.

По време на Американската революция районът бил окупиран от колониалните войски. Идеята била да завладеят Канада и да я превърнат в 14-а колония, възползвайки се от враждебното поведение на местните французи срещу англичаните. Но опитът пропаднал. Канада останала в зоната на Великобритания, която бързо укрепила властта си благодарение на хилядите лоялисти, преселили се на север след революцията, за да избягат от новосъздадените Съединени щати.

А Махоун Бей се превърнал в рай за пиратите.

Корабостроенето се развивало с бързи темпове. Гъстата мъгла и опасните подводни течения предлагали отлична защита за стотиците по-големи и по-малки острови. Районът започнал да наподобява Порт Роял в Ямайка и Бат в Северна Каролина – известни със своите пиратски убежища.