Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Стигна до края на коридора и надникна надолу към фоайето. Там не се забелязваше никакво движение. Димът бавно се издигаше нагоре. Като се придържаше далеч от парапета, Малоун внимателно отиде от другата страна. Второто стълбище се появи в дъното на друг коридор, на няколко метра от него. Беше стръмно и тясно.

От долу излетя някакъв предмет, удари се в пода и се затъркаля към него. Той отскочи назад и се скри на балкона в мига, в който заслепяващата граната се взриви с ярък блясък и нови облаци дим.

Малоун вдигна глава и надникна през парапета. Уайът стоеше долу и се прицелваше в него.

Хейл не сваляше сърдития си поглед от лицето на Едуард Болтън.

– Бих казал, че нямаш друг избор, освен да вярваш в желания резултат на това начинание – процеди той. – Освен ако нямаш по-добра идея.

– Не ти вярвам – отвърна Болтън.

– Аз съм на същото мнение, Куентин – пристъпи напред Чарлс Когбърн. – Вече направихме една глупост, не искам да я последва втора.

– Опитът за покушение не беше глупост – побърза да вметне Болтън. – Подобни опити са давали резултат, например покушението срещу Маккинли. Той също е възнамерявал да ни съди.

Бащата на Хейл му беше разказал за Уилям Маккинли, който първоначално беше използвал услугите на Общността също като Линкълн. Но през 1856 г. над петдесет държави подписали Парижкия договор, който поставил каперството извън закона. Сред тях не фигурирали Америка и Испания, които влезли във война в началото на XX век, но въпреки това и двете страни обещали да не прибягват до услугите на капери. Необвързана с никакви международни споразумения, Общността се нахвърлила върху испанския търговски флот. За нейно огромно съжаление войната продължила само четири месеца. Веднага след подписването на примирието Испания настояла за компенсации, опирайки се на поетите от Америка ангажименти още преди войната. В крайна сметка Маккинли отстъпил пред натиска и разпоредил прокурорска проверка. Основания за нея му дал фактът, че разрешението за каперство на Общността не фигурирало в официалните архиви на Конгреса. Реакцията била светкавична: бил нает някакъв малоумен тип, обявил се за анархист, да ликвидира Маккинли. Поръчката била изпълнена на 6 септември 1901 г. Убиецът бил заловен на местопрестъплението. Осъдили го само за седемнайсет дни, а пет седмици по-късно умрял на електрическия стол. Новоизбраният президент Теодор Рузвелт нямал скрупули по отношение действията на Общността и изобщо не го било грижа за претенциите на Испания. Всички дела били прекратени. Разбира се, нито Рузвелт, нито който и да било друг не подозирал за заговора за убийството на Маккинли.

– Това е разликата между теб и мен – обърна се Хейл към Болтън. – Аз ценя нашето минало, а ти настояваш да го преживеем отново. Вече имах случай да ти напомня, че президентите в днешно време не се отстраняват с куршуми и насилие. Срамът и унижението имат същия ефект, а освен това винаги ще се намерят доброволци да свършат работата вместо нас. Ние просто трябва да подклаждаме огъня.

– Твоята прокълната фамилия създаде тази каша! – изсъска Болтън. – Още от хиляда осемстотин трийсет и пета насам тя ни причинява само неприятности. Тогава сме били добре, никой не ни закачал за нищо. Вършили сме услуги на правителството и то ни се отплащало по подходящ начин. Но вместо да се примири с отказа на Джаксън да помилва пиратите, твоят прапрадядо решил да ликвидира президента на Съединените щати. – Болтън посочи с пръст Хейл. – Едно решение, което е било точно толкова глупаво, колкото нашето. С тази разлика, че нас не ни хванаха.

– Засега – не успя да се сдържи Хейл.

– Какво искаш да кажеш?

– Следствието едва започна – сви рамене той. – Не бъди толкова сигурен, че ще ни се размине.

Болтън понечи да се нахвърли върху него, но се въздържа. Пистолетът беше все още в ръката на Хейл.

– Ще ни продадеш, за да отървеш собствената си кожа, нали? – изсъска той.

– Никога! – отсече Хейл. – За разлика от теб аз съм верен на клетвата си!

Болтън се обърна към Сюркуф и Когбърн, които мълчаливо наблюдаваха спора.

– Какво зяпате? – кресна той. – Нима ще оставите тоя тип да си разиграва коня? Нищо ли няма да кажете?

Касиопея яхна мотоциклета, направи знак на Едуин Дейвис да седне зад нея и подкара нагоре по стръмния път към Монтичело. Движението на автобусите беше спряно. Местният шериф щеше да се появи всеки момент. Управителят на имението ги чакаше на паркинга. На двайсетина метра от тях група туристи се качваха в един от спрелите автобуси.