Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Хейл се питаше как да реагира на заплахата, която му отправи Когбърн. За пръв път от дълго време насам един от тримата беше проявил характер.

В крайна сметка той реши, че е най-добре да им каже истината.

– На път съм да разбия шифъра.

– Как? – скептично го изгледа Когбърн.

– Сключих сделка е шефа на НРА.

Малоун се озова в осмоъгълно помещение с яркожълти стени и остъклен купол. Слънчевите лъчи нахлуваха свободно през шестте прозореца. Димът все още не беше стигнал до тук. Долу изтрещяха изстрели.

Нокс успя да запази самообладание, но по гърба му полазиха ледени тръпки.

Карбонел не пропускаше нищо и го притискаше отвсякъде. Сделка с капитана? Нима го беше компрометирала? Това ли беше причината за присъствието му тук? Подготви се за бърза реакция. За съжаление не беше въоръжен за разлика от Хейл, който продължаваше да стиска пистолета в ръката си.

– Каква сделка? – попита Болтън.

– НРА са успели да разгадаят шифъра.

– Какъв е проблемът тогава? – изгледа го Сюркуф.

– Цената – отвърна Хейл.

Тримата капитани го гледаха и чакаха.

– За да получим ключа, Стефани Нел трябва да умре.

– Ами тогава я убий – небрежно подхвърли Когбърн. – И бездруго непрекъснато мърмориш, че избягваме кръвопролитията. Какво чакаш още?

– Нямам доверие в шефа на НРА. За съжаление можем да убием Стефани Нел само веднъж. Следователно трябва да сме сигурни, че смъртта ѝ ще ни донесе желаните резултати.

– Искаш да кажеш, че ликвидирането на тази жена ще реши всичките ни проблеми? – скептично го изгледа Болтън. – Ще бъдем в безопасност и ще си върнем разрешителните? Каква игра играеш?

– Играта е само една, Едуард. Искам да постигна сигурността, която е нужна на всички ни.

– Не, Куентин – поклати глава Болтън. – Искаш да постигнеш само собствената си сигурност.

Касиопея приклекна зад масата.

Два изстрела. Близки до целта. В прозореца над главата ѝ. Отговорът ѝ беше един куршум, изстрелян към ярките пламъчета, проблеснали за миг в мъглата.

Уайът умишлено беше разбил един от прозорците зад жената, предлагайки ѝ лесен път за изтегляне. Те бяха високи от пода до тавана и приличаха по-скоро на врати. Достатъчно беше само да прекрачи перваза. Но тя не се възползва от този шанс. Той се прицели в масата и отново натисна спусъка. При четвъртия изстрел със сигурност нямаше да бъде толкова великодушен.

За да помогне на Касиопея, Малоун трябваше да се върне на приземния етаж. Беше ясно, че я влязла в престрелка с Уайът. Обаче южното стълбище зад гърба му беше неизползваемо. Трябваше да използва другото в северния край на сградата. Бързо се добра до него и започна да слиза.

Касиопея си даваше сметка, че най-добрият ход за момента е изтеглянето. Тук летяха твърде много куршуми, а димът беше прекалено гъст. Колко бяха нападателите? Защо Котън не отговаряше. Тя изстреля един последен куршум, шмугна се през разбития прозорец и се претърколи навън.

Уайът видя бягството на жената и реши, че е време да я последва. Малоун със сигурност вече се връщаше обратно. Нямаше повече време за губене.

Малоун се спусна на първия етаж. Късият коридор вляво водеше към входното фоайе, но той го подмина и влезе в съседната стая, която се оказа трапезария. Вратата в противоположния ѝ край водеше към голям салон. Картини по стените, тежки завеси на прозорците. Гъст дим във въздуха. Малоун влезе и надникна през двойната остъклена врата, която също водеше към входното фоайе.

Касиопея се надигна и предпазливо пропълзя към разбития прозорец. Трябваше да се върне. Изправи се на крака, залепи гръб за тухлената стена и безшумно се плъзна обратно в задименото фоайе. Очите ѝ доловиха някакво движение зад остъклената врата в противоположния край, откъдето се влизаше в друго задимено помещение с многобройни картини и портрети по стените.

Тя се прицели и натисна спусъка.

Бат, Северна Каролина

Търпението на Хейл се изчерпа. Тримата идиоти насреща му нямаха никаква концепция за спечелването на тази война. Така беше още от самото начало. Открай време фамилията Хейл бе имала доминираща роля в Общността. Тя първа бе осъществила контакт с Джордж Уошингтън и с Континенталния Конгрес и бе предложила да координира нападателните действия на всички капери. Дотогава корабите действали самостоятелно и правели какво си искат. Ефективността им била доста висока, но не можела да се сравнява с онази, която постигнали под обединеното командване. Естествено, фамилията Хейл получавала дял от плячката на всички капери от Масачусетс до Джорджия, но в замяна на това осигурявала надежден имунитет за техните действия – насочени най-вече срещу британския търговски флот. Фамилиите Сюркуф, Когбърн и най-вече Болтън също били там, но дейността им била далеч по-ограничена от тази на Хейл. Баща му го беше предупредил да си сътрудничи с колегите капитани, но да ги държи на дистанция и да поддържа свои лични контакти.