Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Мъжът стоеше на по-малко от три метра, с гръб към него. Беше заел позиция близо до стълбището, което самият той реши да не използва. В ръката си държеше пистолет. Точно според очакванията. Бяха му заложили капан.

Касиопея и новата ѝ партньорка Джесика се приближаваха към къщата на Шърли Кейзър. Колата на Сикрет Сървис остана нагоре по улицата. Оградата от ковано желязо беше ниска и лесно можеше да се прескочи.

– Правила ли си някога подобно нещо? – попита шепнеш ком тя.

– Само в академията.

– Запази спокойствие и мисли. И не върши глупости.

– Слушам, госпожо. Други мъдри съвети?

– Пази се да не те гръмнат.

Този път ироничен коментар не последва. Джесика забави ход и притисна миниатюрната слушалка до ухото си. Поддържаха постоянен радио контакт с агента, който беше останал в хотела.

– Двамата все още са тук – докладва тя.

Защото са спокойни, че няма кой да им попречи, помисли си Касиопея. По всяка вероятност Хейл е информиран, че Кейзър не си е у дома, но тя продължаваше да се пита защо бе решил да си прибере подслушвателното устройство. Дали не подозираше нещо? Едва ли. Ако беше така, изобщо нямаше да припари до къщата на Кейзър. Нищо не го свързваше с устройството. По-вероятно беше решил да прикрие следите си. А това означаваше, че подготвя нещо.

Направи знак на Джесика да заобиколи зад гаража. Самата тя възнамеряваше да мине отпред и да спипа натрапниците. Изненадата беше на тяхна страна. Поне се надяваше да е така.

Нокс гледаше към южната стена, където дебнеше един от хората му. Птиците постепенно се успокоиха. Част от тях се върнаха обратно в гнездата си, а други продължаваха да кръжат в потъмняващото небе. Внезапно на стената откъм океана се появи фигурата на мъж, която ловко балансираше по тесния перваз. Нямаше никакви съмнения относно самоличността му.

Уайът се стрелна към него. Схватката обещаваше да бъде кратка и абсолютно безшумна сред воя на вятъра. В ръката му се появи пистолет. Един изстрел щеше да бъде достатъчен. Не по-силен от ръкопляскане, но достатъчен да изпрати някой от тях в небитието.

Нокс вдигна пистолета, прицели се и натисна спусъка.

Малоун зърна птичето ято, което панически излетя от върха на крепостта. Възползвайки се от мрака, той беше успял да се добере до главния вход и тъкмо се питаше дали вътре има и други гости. Чу проглушено изпукване, после още едно. Доказателство, че не е сам.

Трябваше да влезе, но това не означаваше, че лекомислено ще прекоси почти трийсет метра открито пространство. Единственото укритие предлагаше купчина отломки на три-четири метра от него. Добра се с няколко скока до нея и приклекна от защитената ѝ страна. Два куршума звъннаха в камъните зад гърба му. Изстреляни откъм амбразурите.

Свил глава в раменете си, той предпазливо надникна. Високо горе, вляво от арката на входа, забеляза някакво движение. Изчакването нямаше да му донесе нищо, а само щеше да даде време на нападателя да се подготви. Вдигна пистолета, прицели се в мястото, където допреди миг мърдаше нещо, и стреля два пъти. После без нито миг колебание хукна към портала.

Този път не го последваха куршуми. Вляво се виждаше основата на каменно стълбище, а право пред него се разкри проход към вътрешността на крепостта. Но за да стигне до него, трябваше да преодолее няколко метра открито пространство, което свършваше пред полуразрушена кула.

Той вдигна глава. Пътеката между назъбените стени се виждаше съвсем ясно. Обзе го лошо предчувствие. Сигналът беше недвусмислен: дотук добре, но трудностите тепърва предстоят.

Уайът се стрелна напред и падна по очи миг преди изстрелите на мъжа, заел позиция отсреща. Преди да го убие, успя да зърне лицето на втория нападател. И веднага го позна.

Клифърд Нокс. Което означаваше, че Карбонел отново го беше предала, този път на Общността. Наложи си да запази спокойствие. По този въпрос щеше да мисли по-късно. Камъните на сантиметри от главата му се разлетяха на ситни късчета. Куршумите го търсеха в мрака. Но назъбеният парапет предлагаше надежда защита, а и той вече беше въоръжен с пистолета на убития.

Нокс продължаваше да стреля.

Касиопея прекоси павираната алея. Ако успееха да се приближат незабелязано, със сигурност щяха да изненадат двамата нарушители. Твърдите и неоспорими доказателства най-после щяха да наклонят везните, а Хейл със сигурност щеше да изпадне в паника. Може би достатъчно, за да гарантира сигурността на Стефани. Вярно е, че до този момент липсваха улики за участието на Общността в покушението срещу президента и отвличането на Стефани, но сега имаха шанс да ги обвинят в проникване с взлом и нарушаването на още куп закони, свързани с подслушването. И тогава никакви разрешителни – валидни или не, нямаше да ги спасят. Защото Шърли Кейзър не беше враг на Съединените щати.