Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Уайът прекоси затревената площ и се насочи към главния портал. Навсякъде около него лежаха телата на мъртви птици. Тук едва ли живееха други лешояди освен бактериите. Вонята ставаше все по-осезаема. Въздухът беше наситен със замайващата миризма на живот, смърт и екскременти.

Той се насочи към портала. Дървено мостче беше прехвърлено над дълбок сух ров. Беше сковано от нови дъски, прикрепени с големи поцинковани болтове. Обитателите на крепостта го посрещнаха с шумно недоволство.

Слънчевата светлина рязко намаля. Уайът се озова в почти тъмен вътрешен двор. През дупките проникваше слаба светлина. Каменните стени наоколо бяха с височината на триетажна сграда. До тях бяха залепени различни постройки е избити прозорци, почти скрити под диви лози. Почувства се защитен въпреки неприятното усещане, че е попаднал в капан. За да се отърве от него, трябваше да огледа крепостта.

Скутерът на Малоун стигна до южния бряг на Поу. Вечерният въздух излъчваше аромат на сол и дърва, примесен с още нещо – остро, стипчиво и неприятно. Небето стана оловносиво, гората хвърляше виолетова сянка над пясъчното заливче. По клоните на дърветата тъмнееха силуетите на чайки. Черупки от миди и морски таралежи заскърцаха под гумените подметки па обувките му. Температурата спадна. Слава богу, че беше облякъл подплатено яке. Заливчето беше оградено с гъста дъбова гора с високо избуяли храсти и папрати. Алените лъчи на залязващото слънце обагряха водата. Лодки не се виждаха.

Съдържателната на книжарницата му беше обяснила къде в крепостта може да открие символите. Но какво представляваха те? Украса или обикновени драсканици? Стари ли бяха или нови? През лятото островът бил отворен за туристи и към него се отправяли по петдесетина души на ден. Което според възрастната жена означавало, че въпросните символи може да са дошли отвсякъде . Но той вече беше наясно, че Андрю Джаксън е знаел за тях още през 1835 г. Възможно ли бе самият президент да ги е оставил тук?

Касиопея паркира мотоциклета пред един от мотелите на веригата "Къмфърт Ин" в покрайнините на Фредериксбърг. По време на пътуването бе обмисляла предстоящия телефонен разговор. Трябваше да го проведе умно и сдържано, да предложи на Куентин Хейл точно толкова, колкото да събуди любопитството му.

От Сикрет Сървис вече бяха наели стая в мотела, който се намираше на около три километра от жилището на Кейзър. От там дистанционно можеше да следят телевизионната камера, монтирана в една от спалните на втория етаж с прозорец към гаража.

Касиопея почука и влезе. Дежурните агенти бяха мъж и жена.

– Кейзър излезе преди близо три часа – докладва жената. – Носеше малко куфарче и мека чанта за дрехи.

Знаеха, че тя трябва да присъства на някакво благотворително събрание в Ричмънд. Оставиха я да отпътува спокойно, без да я следят, за да не алармират Хейл. Инсталирането на камерата беше достатъчно рисковано, но видеонаблюдението беше задължително. Малкият монитор показваше гаража на Кейзър и редицата храсти край външната стена, хванати под наклонен ъгъл отгоре. Слънцето бавно залязваше. Агентът превключи камерата на нощно виждане и картината стана зеленикава.

Според плана Касиопея трябваше да се отбие при Кейзър веднага след завръщането ѝ. Посещението трябваше да изглежда невинно, като на стара приятелка. Разговорът с Дани Даниълс продължаваше да я безпокои. Беше ясно, че бракът им отдавна е приключил, но повече я тревожеше странният начин, по който президентът говореше за Стефани. Какви бяха отношенията помежду им? Не беше трудно да се отгатне, че той намира утеха при нея. Животът на Стефани също беше белязан от трагедия – самоубийството на мъжа ѝ, изчезването на единствения им син, пробуждане на спомените за ужасното минало.

Но и президентите бяха хора. С всичките им потребности, желания и страхове. Емоционален товар, който обаче бяха принудени да прикриват.

За съжаление емоционалният товар на Дани и Полин Даниълс беше станал чуждо достояние. Благодарение на лекомислени коментари и сбъркано доверие.

– Вижте това – обади се жената агент и посочи екрана.

Мислите на Касиопея бързо се върнаха в настоящето.

Двама мъже стояха пред гаража на Шърли Кейзър и внимателно оглеждаха улицата. В следващия миг фигурите им се плъзнаха в пролуката между храстите и стената и изчезнаха от обсега на камерата.

– Имаме си гости – обади се мъжът. – Ще повикам подкрепление.