Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Касиопея мълчеше и чакаше.

– Жена ми ме е предала, нали? – директно попита Даниълс.

Що за въпрос, помисли си тя, след което попита:

– В какъв смисъл?

– Едуин ми разказа всичко за Шърли. Убеден е, че мотивите на Полин са били напълно невинни. – Замълча за миг. – Но аз продължавам да се питам Тя не знаеше какво да отговори.

– Едуин ти е разказал за Мери, нали?

Тя кимна.

– Аз го помолих. Може би защото никога не говоря за нея. Просто не мога, разбираш ли?

– Защо ми казвате всичко това?

– Защото няма на кого друг да го кажа.

– Може би на съпругата си.

– Страхувам се, че всичко между нас вече е казано – възрази президентът. – Времето ни вече отмина.

– Обичате ли я?

– Вече не.

Признанието прозвуча шокиращо.

– Така е много отдавна – добави Даниълс. – Не става въпрос за злоба или омраза. Между нас просто няма нищо.

Мекият му тон я изнервяше. Беше свикнала със силния, нетърпящ възражения глас.

– Тя знае ли?

– Няма начин да не го знае.

– Но защо го казвате на мен? – повтори Касиопея.

– Защото единственият човек, на когото бих могъл да се изповядам, се намира в сериозна опасност и се нуждае от твоята помощ.

– Стефани?

Даниълс кимна.

– Започнахме да си говорим миналата есен, когато се случи трагедията с бащата на Котън. Тя е изключителна жена, имала е труден живот.

Касиопея познаваше покойния съпруг на Стефани. Преди няколко години беше там, в Лангедок, където се беше разиграла трагедията.

– Разказа ми за съпруга и детето си – продължи президентът. – Мисля, че очакваше от мен да споделя за Мери, но аз не можех Лицето му помръкна.

– Стефани изчезна заради мен. Непременно трябва да я открием. Много ми се иска да изпратим стотина агенти на ФБР в онова пиратско свърталище Бат, защото имам предчувствието, че е там. Същевременно си давам сметка, че би било глупаво. Твоето предложение е далеч по-добро.

– Има ли… Има ли нещо между вас и Стефани?

Надяваше се, че този въпрос няма да го обиди, но беше длъжна да го зададе. Особено предвид онова, което вече ѝ беше известно.

– Абсолютно нищо. Съмнявам се, че тя изобщо се е замислила за нашите разговори. Просто ми харесваше като слушател. Не знам дали ти е известно, но тя много те уважава. Затова приех предложението на Едуин. Само вие двамата можете да свършите тази работа.

В стаята се възцари тежко мълчание.

– От Стефани разбрах за връзката ти с Котън. Вярно ли е?

Стори ѝ се много странно, че разговаря по този начин с президента на Съединените щати.

– Така изглежда.

– Той е добър човек.

Именно.

– Според вас какво ще се случи в Нова Скотия? – побърза да попита тя.

– Котън и Уайът ще бъдат там. Все още не е известно дали ще се появят и представители на Общността. Ако Карбонел е сключила съюз с тях, е много вероятно. Но Котън е добър и ще се справи. – Даниълс се надигна от леглото. – Искаш ли съвет от един стар глупак?

– Разбира се. Само че вие съвсем не сте глупак.

– Напротив, такъв съм, и то от най-големите. Но човек трябва да следва сърцето си. То рядко греши. В повечето случаи мисленето ни навлича проблеми.

Махоун Бей

Малоун си избра скутер с единичен извънбордов мотор и двойка допълнителни резервоари. Наближаваше пет следобед. Беше закъснял заради лошото време във Вашингтон, но се надяваше то да е забавило и Уайът. Според последните метеорологични сведения всички полети в района се осъществяваха със значително закъснение.

Вече беше посетил фурната и зеленчуковия пазар. В лодката намери солидно електрическо фенерче с комплект резервни батерии. По всичко личеше, че ще прекара нощта на Поу Айланд. Слава богу, беше въоръжен, тъй като самолетът на Сикрет Сървис получи специално разрешение от канадските власти. Никой не го провери, никой не му зададе въпроси. Уайът не можеше да се радва на подобни привилегии, защото летеше с редовен полет, който подлежеше на митническа проверка.

Преди да напусне града, той реши да хвърли едно око на книжарницата, която беше забелязал на площада. Още когато работеше за Стефани Нел и Министерството на правосъдието, си беше създал навика да се отбива на такива места, независимо в коя част на света се намира. Тази се помещаваше в дървена къщичка с яркобоядисани стени, по които бяха окачени различни копия на стари карти, въжета е моряшки възли и дори една от фигурките, която някога са поставяли на носовете на ветроходите.

Отрупаните с книги лавици предлагаха различни истории за залива, градовете около тях и Оук Айланд. Дейвис беше подчертал възможността за някаква връзка между петте символа в посланието на Джаксън и тайнствената каменна плоча, извадена от иманярите от трийсет метра дълбочина. Той откри камъка в една от книгите и го показа на жената зад тезгяха – доста възрастна, с кестенява коса, сред която прозираха червени кичури.