Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Но Дани мисли, че съм го предала.

– Каза ли го? – вдигна вежди Дейвис.

– Не. На практика не пророни нито дума, което бе достатъчно красноречиво. – Жената тъжно поклати глава. – Имам чувството, че го убивам

– Сега не е време за подобни разговори – намеси се с делови тон Касиопея.

– Но не изпитвате съчувствие към нас, нали?

– Животът на една жена е заложен на карта.

– Вече разбрах – кимна Първата дама. – Стефани Нел. Познавате ли я?

– Тя е моя приятелка.

– Още не мога да повярвам! Двете с Шърли си говорим за толкова много неща! В същото време аз изобщо не съм в течение на ставащото тук. Вероятно вече сте наясно, че ние със съпруга ми водим съвсем отделен живот. Случайно дочух за предстоящата му визита в Ню Йорк, но не обърнах внимание. Помислих си, че е поредното кратко пътуване, което ще бъде обявено в последния момент.

Тези думи бяха изречени с умолителен тон.

– Каква глупачка съм била – горчиво добави по-възрастната жена.

Касиопея беше на същото мнение, но не каза нищо. Дейвис също мълчеше.

– Предполагам, че Едуин вече ви е обяснил за какво става въпрос. Между нас никога не е имало нищо, от което да се срамуваме.

– Да, знам.

Измъчена усмивка разтегли устните на Полин.

– Не знам как е при вас, мис Вит, но за мен това е нещо съвсем ново. Просто не знам какво да правя.

– Кажете истината. Докрай.

Касиопея замълча за момент, очаквайки другите да вникнат в посланието ѝ.

– Предполагам, че вече е крайно време двамата с Дани да си поговорим за Мери. Отдавна не сме го правили.

– Направете го. Но в момента двама от най-близките ми хора се намират в опасност и имаме нужда от помощта ви. – Касиопея стана от мястото си. – Заминавам за Фредериксбърг. Около седем ще звънна на Едуин, за да му продиктувам текста.

Тръгна към вратата, но на половината път спря и се обърна. Сети за още нещо, което беше убягнало от вниманието на Първата дама и на Дейвис.

– Веднъж съпругът ви ми каза следното: "Не режи опашката на кучето сантиметър по сантиметър. То така и така ще вие, затова я отрежи наведнъж цялата." Препоръчвам и на двама ви да се вслушате в този съвет.

Бат, Северна Каролина

Бащата на Хейл отново говореше интересни неща.

– Джеймс Гарфийлд е единственият действащ член на Камарата на представителите, който е избран за президент на САЩ. Преди да се настани в Белия дом, той бил конгресмен в продължение на осемнайсет години.

Вече беше разказал на сина си за убийствата на Линкълн и Маккинли, но зa пръв път споменаваше онова, което се беше случило междувременно.

– Генерал-майор Гарфийлд напуснал военната служба в разгара на Гражданската война през хиляда осемстотин шейсет и трета, тъй като бил избран за член на Конгреса. Бил един от най-яростните ни противници и настойчиво съветвал Линкълн да ни изправи пред съда.

– Но ние сме помагали и на Юга, нали?

– Точно така – кимна баща му. – Нямаше как да ги изоставим.

После се закашля, което все по-често му се случваше напоследък. Вече наближаваше осемдесет. В продължение на шейсет от тези години беше пушил и пил и сега плащаше цената. Знаеше, че не му остава много и се беше погрижил за всичко. Адвокатите му бяха уточнили и подновили всички клаузи на завещанието му, а децата му бяха инструктирани какво трябва да правят след неговата смърт. Всяко едно от тях беше щедро осигурено, както можеше да се очаква от патриарха на фамилията. А Куентин бе удостоен с една допълнителна привилегия, която само един от наследниците можеше да получи.

Членство в Общността. Което вървеше заедно с къщата и земята в Бат.

– След смъртта на Линкълн страната потънала в хаос – продължи баща му. – Политическите фракции водели яростна битка помежду си без никакъв шанс за компромис. В тях дейно участие взел и Андрю Джонсън, който наследил Линкълн в Белия дом, но по-късно бил отстранен от власт. Федералното правителство затънало в корупция и скандали, които продължили десетилетия. По това време Гарфийлд бил член на Конгреса. На вътрешните избори на своята партия през хиляда осемстотин и осемдесета републиканците издигнали кандидатурата му за президент, защото бил най-подходящата компромисна фигура. Лош късмет за нас – поклати глава баща му. – По време на общите избори ние сме се борили срещу него, харчейки време и пари. Подкрепили сме кандидата на демократите Уинфийлд Ханкок, който спечелил във всички щати, южно от линията "Мейсън Диксън". Гарфийлд спечелил Севера и Средния запад. При общо девет милиона подадени гласове той победил Ханкок само с хиляда осемстотин деветдесет и осем – ненадминат в историята рекорд. Всеки от двамата кандидати получил подкрепата на по деветнайсет щата, но Гарфийлд спечелил благодарение на петдесет и девет гласа повече.