Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Предполагаемият текст гласи "Два милиона фунта стерлинги са закопани на дълбочина шестнайсет метра". – Дейвис направи малка пауза. – Но има един проблем. Никой не е виждал тази плоча. Никой не знае за нейното съществуване, въпреки че се споменава в многобройните книги, написани за острова.

После той ги засипа с подробности. Плочата била открита някъде около 1805 г. по време на мащабни разкопки. Местен жител на име Джон Смит я отнесъл в дома си и я поставил като украшение над камината. Там тя престояла близо петдесет годици до смъртта му. А после изчезнала.

– Откъде тогава знаем как изглежда? – попита Даниълс.

– Отличен въпрос, на който за съжаление няма отговор. Рисунката, която държите в ръце, е единствената и присъства във всички книги.

– Кой е дешифрирал текста?

– И това не се знае. Съществуват най-различни хипотези.

Даниълс се облегна назад с двата листа в ръце.

– Камък, който никой не е виждал – промърмори той. – Текст, преведен от неизвестно лице… Но въпреки това Андрю Джаксън използвал почти идентични символи, за да скрие двете липсващи страници от дневника на Конгреса?

– Това е напълно възможно – отвърна Дейвис. – Джаксън е чул легендите, свързани с Оук Айланд. Иманярите копаели там от години. Освен това Махоун Бей е известно пиратско свърталище. Може би е вложил и скрита ирония в избора си на скривалище.

– Ти си необичайно мълчалива – отбеляза Даниълс, обръщайки се към Касиопея.

– Трябва да поговорим със съпругата ви.

– Може би искаш да използваш подслушваните телефони?

– Не, тревожа за Стефани.

– Вече поставихме къщата на Кейзър под видеонаблюдение – обади се Дейвис. – Монтираха го двама от нашите хора днес преди разсъмване.

– Трябва да изпратим съобщение до Хейл, което ще бъде достатъчно, за да го отстраним от играта – добави Касиопея.

– Разбирам – кимна президентът. – Но все още се питам дали покушението срещу мен наистина е било организирано от проклетите пирати.

– Напълно е възможно – отвърна Дейвис.

– Имам предвид думите, с които се обърнах към участниците в заседанието преди малко – уточни Даниълс. – Май ще се наложи да ги отстраним всичките Но тя веднага разбра дилемата, пред която беше изправен президентът. Публичното стълкновение беше изключено. Нямаше да донесе нищо добро както за Белия дом, така и за цялата разузнавателна общност. Следователно трябваше да се действа на тъмно, без много шум. Работа тъкмо за нея и за Котън Малоун. Разбира се, само тя и Дейвис знаеха за информацията, е която разполагаше Куентин Хейл. Но Дейвис беше прав – сега не беше времето да занимават президента с тези неща.

– Котън трябва да открие двете липсващи страници – обади се Даниълс.

– Може би няма да е необходимо – възрази тя. – Бихме могли да захраним Хейл с произволна информация, използвайки телефонната линия, която подслушва. И да го накараме да повярва, че го държим в ръцете си.

– А това ще помогне на Стефани – съгласи се Даниълс. – Разбира се, ако е в ръцете на пиратите.

– Вероятно си давате сметка, че Стефани може да се окаже в ръцете на Карбонел и тогава

– Знам – вдигна ръка Даниълс. – Просто исках да подчертая, че животът на Стефани е важен за нас. А ако между Карбонел и пиратите съществува връзката, за която всички подозират, посланието ще бъде ясно и за тях. Да се надяваме, че ще го разберат.

– Полин е в кабинета си – добави Даниълс. – Канеше се да излиза, но аз я помолих да те изчака.

Дейвис се изправи и тя го последва. Президентът гледаше в краката си. Лицето му беше мрачно.

– Направете всичко възможно да откриете Стефани – промълви той. – Не ме интересува как. Лъжете, крадете, но я доведете жива и здрава!

Касиопея и Едуин Дейвис влязоха в кабинета на Първата дама. Полин Даниълс стана от бюрото и сърдечно ги поздрави. После затвори вратата и ги настани на двете кресла срещу бюрото. Касиопея преодоля чувството си, че е излишна в тази стая.

– Довечера ще организираме един разговор по вашия телефон – решително започна тя. – Научихме, че мисис Кейзър ще присъства на някакво събитие и няма да се прибере преди осем и половина. Имате достатъчно време да запаметите текста, който ще ви изпратя по-късно, а после да го възпроизведете със свои думи. Едуин ще остане при вас, а аз ще бъда от другия край на линията.

Първата дама хвърли кос поглед към Дейвис и промълви:

– Съжалявам. Нямах представа, че ще стигнем дотук.

– Вината не е твоя.