Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Вратата се отвори и Даниълс влезе в кабинета.

Седна на единия от столовете пред камината и се обърна към тях.

– След малко ще се появят репортерите. Налага се да направя няколко снимки в компанията на новоназначения посланик на Финландия. При тези фотосесии те не бива да задават въпроси, но въпреки това го правят. Така са устроени, мислят само за сензации.

Видимо е притеснен, отбеляза Касиопея.

– Няма как да бъде другояче – добави с въздишка президентът. – Покушението срещу мен ще бъде такава сензация, поне за известно време. Ако им кажем истината, никой няма да ни повярва. Какво мислите за приятелското събиране, което завърши преди малко?

– Здравата ги разтърсихте – рече Дейвис.

– А аз се ядосах. Чухте ли какво изтърси онзи арогантен мръсник от АНС, след като напуснах залата?

– Карбонел си я бива – отбеляза Дейвис. – Справи се много добре, без да разкрива нищо.

– Хитра лисица – кимна Даниълс. – Раздава картите, без да ѝ мигне окото. Тя е мишената ни без никакво съмнение. Сещам се за "Кръстникът", в който дон Корлеоне поучава Майкъл по един наистина великолепен начин: Предателят е онзи, който пръв ти предлага помощ . Ще кажете, че това е само филм, но в случая сценаристът е абсолютно прав.

– Защо им казахте за Стефани? – попита Касиопея.

– Няма да навреди. Поне ще знаят, че много държа да я открият. А в момента всеки един от тях изгаря от желание да ми бъде полезен. Може пък някой да ме изненада с полезен ход. Предполагам, че Котън вече пътува, нали?

Дейвис поясни, че лошото време е забавило полета на специалния самолет на Сикрет Сървис, а после с въздишка добави:

– Все още нямаме представа как и кога Уайът ще се появи там.

– Но ще се появи – уверено кимна президентът. – Научихте ли някакви подробности?

– В Държавния архив попаднахме на писмо до Джордж Уошингтън, изпратено от жителите на Къмбърленд, Нова Скотия. В него те изразяват симпатиите си към каузата на Американската революция и открито предлагат Нова Скотия да бъде окупирана от Континенталната армия. Дори настояват Халифакс да бъде опожарен, а англичаните – избити. Ние не сме приели изцяло офертата, но все пак сме завладели няколко стратегически пункта. Един от тях е форт "Доминиън". Крепостта пазела фланга на армията ни и не допуснала британските кораби в Махоун Бей, докато основните сили напредвали към Монреал и Квебек. Но когато англичаните ни разбили при Квебек, ние сме се изтеглили от форта и сме го опожарили. Като военен стратег Джаксън със сигурност е имал информация за "Доминиън", но отказал да го нарича с английското му название "Уайлдуд".

Касиопея слушаше с интерес разказа на Дейвис за 74 – те британски войници, загинали при съмнителни обстоятелства по време на американската окупация. Няколко офицери от Континенталната армия били изправени пред военен съд и впоследствие оправдани. След революцията Канада вече не представлявала военен интерес и бързо се превърнала в рай за пирати и капери. Нова Скотия привлякла над 30000 британски лоялисти от новосъздадените Съединени щати, една десета от които били избягали роби.

– През хиляда осемстотин и дванайсета отново сме се опитали да завладеем Канада, но безуспешно – добави Дейвис.

– Какво друго би могло да се случи? – горчиво попита Даниълс. – Същото налудничаво мислене като на онези петли в заседателната зала, които са загрижени единствено за собственото си оцеляване. Разбрахте ли нещо за петте символа в края на посланието?

Дейвис вдигна папката, която лежеше в скута му.

– Възложих разследването на служители от националната сигурност тук, в Белия дом. Хора, на които вярвам. Никой не откри нищо, но една от служителките – страстна почитателка на конспиративните теории, успя да открие символите върху каменна плоча, намерена при някакви разкопки.

Той извади от папката лист хартия и го разгърна така, че и президентът, и Касиопея да го виждат.

– Предполага се, че каменната плоча е намерена в Оук Айланд на трийсет метра дълбочина в ямата, изкопана от иманярите. Когато попаднали на нея, те решили, че ще открият нещо ценно вътре в камъка или под него. Но за тяхно съжаление не открили нищо.

– Какво означават надписите? – попита президентът.

– Обикновени позиционни кодове – отвърна Дейвис и разгърна още един лист.