Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

В Ню Йорк се беше появил с пълно снаряжение – заслепяващи гранати, пистолети и муниции, но паспортът вече не му вършеше работа. Властите бяха в състояние да проверят списъка на пътниците във всички направления само с едно кликване на мишката. Трябваше му нова самоличност.

Именно затова беше принуден да приеме офертата на Карбонел.

Половината от тройния хонорар вече беше преведена в сметката му в Лихтенщайн – точно според уговорката им. Цял куп пари, освободени от данъци. Но и рискът беше голям. Най-вече защото имаше работа с Карбонел. Поведението ѝ пробуди в съзнанието му мисли, които отдавна смяташе за забравени. Все пак той беше агент на американското разузнаване. И винаги щеше да си остане такъв. Въпреки че Карбонел беше убедена в обратното.

Мразеше грубото поведение и себичността ѝ. Не би трябвало човек като нея да оглавява една от най-важните разузнавателни служби в страната. Оперативните агенти трябва да са сигурни, че началниците им пазят гърба. Работата им беше достатъчно опасна, за да се чудят дали някой шеф не излага живота им на ненужна опасност.

Тази жена трябваше да бъде спряна. Това беше основната причина, за да остане в играта. Малоун? Не. Пътят на "Капитан Америка" свърши в Монтичело. Той вече не беше фактор и можеше да почака. Тази победа щеше да бъде негова и на никой друг.

Бе предпочел редовен полет, за да не привлича вниманието. След кацането възнамеряваше да наеме кола, с която да измине осемдесетте километра до Махоун Бей. Беше си купил подходящи дрехи, а е останалото щеше да се снабди на място. Полуостров Нова Скотия е истински рай за хората, които предпочитат живота на открито – колоездачи, голфъри, каякари, ветроходци и любители на птиците. Беше неделя и може би щеше да има известни трудности с магазините, но все някак щеше да се справи. За съжаление не беше въоръжен. Нямаше как да прекара оръжие през границата. Предоставената от Карбонел информация обясняваше значението на DOMINION – последната дума в шифъра. Оказа се, че става въпрос за форт "Доминиън", разположен в южния край на Поу Айланд.

Една отдавна разрушена крепост, още преди времето на Андрю Джаксън. Но с доста интересна история. По време на Американската революция крепостта попаднала в ръцете на Континенталната армия. Там намерили смъртта си седемдесет и четири британски войници. Затворени в издълбана в скалите килия, те били издавени от прилива. Трима офицери били изправени пред военен съд. Били обвинени, че оставили пленниците в подземната килия, въпреки че били предупредени за действието на прилива. Съдът в крайна сметка приел, че предупреждението дошло твърде късно, и ги оправдал.

Уайът изпита симпатия към тези офицери. Те просто бяха изпълнили дълга си. По време на война, далеч от висшето армейско командване. Принудени да решават на място според обстоятелствата. А после, месеци или години по-късно, някой се появил на острова и казал, че решенията им са били погрешни. За разлика от него тези офицери бяха избегнали наказанието, но изправянето им пред съда вероятно беше сложило край на тяхната кариера. Също като неговата.

Инцидентът във форт "Доминиън" бе станал причина за обтягане на отношенията между Америка и Великобритания. Те се нормализирали чак по време на войната през 1812 г. Дали трагичният инцидент не бе имал някаква връзка с онова, което Андрю Джаксън бе направил шейсет години по-късно? Защо Джаксън бе избрал именно "Доминиън"?

Уайът вече няколко пъти беше прегледал писмото на Джаксън до Общността и шифрованото послание. Без обяснение останаха единствено петте символа, прибавени в неговия край.

ΔФ: Х

Карбонел също не беше разгадала значението им. Съветът ѝ беше той да се занимае с тях по време на пребиваването си в Канада. Беше го уверила, че за тази мисия знаят само те двамата. Но тя лъжеше с огромна лекота, включително и когато не беше наложително.

Е, щеше да ѝ бъде за последен път. Ако отново го беше излъгала, дори за най-малкото нещо… Щеше да я убие. Без колебание, без никаква милост.

Белият дом

Касиопея седеше на канапето в Овалния кабинет до Едуин Дейвис. Веднъж вече беше влизала тук. Почти нищо не се беше променило. Същите две картини на Норман Рокуел на една от стените, същият портрет на Джордж Уошингтън над камината срещу тях. От полицата над нея се спускаха зелените листенца на шведски бръшлян – традиция, останала от администрацията на Кенеди, както беше пояснил Дейвис. Пред камината бяха поставени два стола с високи облегалки, които тя познаваше от многобройните снимки в пресата. На тях президентът заемаше левия стол, а гостуващият държавен глава – десния. Ритуал, въведен от Франклин Рузвелт, който държал гостите му да бъдат седнали срещу него. Така недъгът му не личал прекалено много.