Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Знам – кимна Хейл. – Но в момента тя иска нещо от мен. Нещо, което никой друг не може да ѝ достави.

– Нашата гостенка отсреща.

Капитанът отпи глътка уиски и кимна.

– Информацията за шифъра е израз на добра воля от нейна страна. Вече са наели човек, който да открие липсващите страници. Но тя е наясно, че той няма да ѝ ги предостави, и иска да го елиминираме. Мястото е затънтено и предлага многобройни възможности. В замяна е готова да ни предостави всичко, което представлява интерес за нас.

После Хейл му разказа за Нова Скотия и за мъжа на име Джонатан Уайът.

– Карбонел ми предостави цялата информация за Поу Айланд и форт "Доминиън", с която разполага – каза в заключение той.

– А какво ни пречи да тръгнем по следите на липсващите страници, без да се занимаваме с този Уайът? – попита боцманът.

– Нищо, стига да не се изпречи на пътя ни. Но Карбонел настоява да го убиеш, за да сме на чисто. Той явно не е от хората, които лесно отстъпват.

Тази работа не ми харесва, помисли си Нокс.

– Там има снимка на Уайът и информация за него – посочи бюрото си Хейл. – Той е човекът, който е провалил нашия атентат. Мисля, че си му длъжник Може би, помисли си Нокс. Въпреки че не беше много сигурен.

– Вземи папката и скачай в частния самолет на компанията. Според НРА Уайът използва редовен полет от Бостън, който обаче има закъснение заради лошото време. Ще стигнеш преди него и ще имаш време да се подготвиш.

Вероятно нещата отново се бяха променили и в крайна сметка Карбонел беше решила да предостави на Общността онова, от което тя се нуждаеше.

– Това може да е капан.

– Готов съм да рискувам – отвърна Хейл.

По-скоро е готов някой друг да рискува, помисли си Нокс. Но той щеше да замине за Канада, защото нямаше друг избор. Ако действително получеше малко време за подготовка, премахването на Уайът нямаше да бъде проблем и щеше да се превърне в още една демонстрация на лоялност към капитаните. Факт, който щеше да му спечели време.

Слава богу, че онзи нещастник не го беше компрометирал пред Хейл.

– Виж какво, Клифърд – примирително се обади капитанът. – Защо Карбонел ще ни подхвърля подобна информация, ако наистина лъже?

– Може би за да ѝ свършим мръсната работа. Тя не се доверява на своя човек и предпочита ние да го елиминираме вместо нея.

Както се беше случило със Скот Парът.

– А защо не, след като можем да задоволим това нейно желание? Ако се окаже, че лъже, ние все още държим Стефани Нел и можем да правим с нея каквото пожелаем.

Посланието беше ясно: какво ще загубим ? На това послание имаше само един отговор.

– Тръгвам веднага на север – обяви Нокс.

– Чакай, има друг проблем – спря го Хейл. – В едно отношение Болтън е прав. Трябва веднага да приберем оборудването, което монтирахме в къщата на Шърли Кейзър. То вече не ни трябва. Имаш ли хора, които да свършат тази работа?

– Двама, подготвени лично от мен – кимна Нокс. – Често ми помагат.

– Преди ден-два говорих с Кейзър. Тази вечер няма да си е у дома, защото заминава за някаква благотворителна сбирка в Ричмънд. Мисля, че сега е моментът.

Хейл отново поднесе чашата към устните си.

– Останалите не знаят нищо за отношенията ми с НРА, Клифърд – добави той. – Разбира се, освен онова, което вече им подхвърлих. Нямам намерение да споделям нищо повече, преди да постигнем успех, затова те моля тези неща да си останат между нас. Няма да ги изоставя, макар Бог да ми е свидетел, че много искам да го направя. Те са неблагодарници и глупаци, но аз държа да спазвам устава, в който съм се клел. Ако постигнем успех, той ще бъде успех за всички.

На Нокс изобщо не му пукаше, но все пак успя да прояви фалшив интерес.

– Продължавам да се питам откъде знаеше коя чаша да избереш?

– Защо мислиш, че съм знаел?

– Ти си смел мъж, но не си глупак. Не би отправил подобно предизвикателство, без да си сигурен, че ще спечелиш.

– Баща ми ме научи на един трик – усмихна се Хейл. – Ако разклатиш чашата, дори съвсем лекичко, отровата се надига от дъното и алкохолът помътнява. Това трае само миг, но ако внимаваш, можеш да го видиш. Аз разклащах всички чаши, преди да отпия от тях. Няма стопроцентова гаранция, но все пак е по-добро от слепия късмет.

– И за това трябва кураж – поклати глава Нокс.

– Разбира се – усмихна се Хейл. – И то доста.

Уайът стъпи на борда на самолета на "Еър Канада", който трябваше да излети от международното летище на Бостън. Беше пристигнал тук от Ричмънд, Вирджиния, но полетът закъсняваше вече с два часа заради лошото време. Надяваше се бурята на север вече да е отминала, за да могат да излетят. Полетът до Халифакс, Нова Скотия, щеше да отнеме още два часа. Щеше да пристигне в ранния следобед – разбира се, ако нямаше други закъснения. С малко късмет би могъл да се добере до Поу Айланд някъде около пет часа. Кратка справка с метеорологичната карта показа, че температурата там е малко над двайсет градуса по Целзий. В последно време районът бил обхванат от сухо и необичайно за сезона топло време. В крайна сметка при необходимост можеше да преспи на острова и да свърши работата на следващия ден. Но при всички случаи нямаше да си тръгне без прословутите липсващи страници.