Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Ще го обсъдим, след като отговориш на въпроса ми – рече той.

Нетърпението на Уайът нарастваше. Над бостънското летище продължаваше да вали като из ведро. Току-що обявиха, че дъждовният фронт ще отмине след около час и полетите ще бъдат възобновени веднага. Което означаваше, че ще се добере до острова едва на мръкване.

Всъщност нямаше голямо значение. Онова, което се криеше там цели 175 години, можеше да почака още няколко часа.

Джиесемът в джоба му завибрира. Беше го включил в мига, в който се бе озовал обратно в терминала. Апарат с вградена СИМ карта за еднократна употреба, закупен предишния ден в Ню Йорк. Само един човек знаеше номера.

– Разбрах, че времето е ужасно – каза Андреа Карбонел.

– Хич не го бива.

– Току-що бях на среща в Белия дом. Президентът знае всичко за теб.

Нищо чудно, нали Малоун го беше засякъл?

– За мой късмет пътувам под чуждо име – сниши глас той и потърси укритие зад една от бетонните колони.

– Но ЦРУ и АНС не знаят нищо – успокои го Карбонел. – Малоун е изтрил файла с ключа от своята електронна поща, а датският му сървър не поддържа бекъп. Но на практика той не разполага с колелото.

– Успя ли да го залепиш?

– Защо да го правя, нали имам теб?

– А за какво се обаждаш?

– Помислих си, че ще е добре да знаеш в какво положение се намираш. Пътят до финиша все още е свободен пред теб въпреки разследването на Белия дом.

Кой ли ще ти повярва, помисли си той. Нищо не става толкова лесно.

– Друго?

– Желая ти успех.

Без да отговаря, Уайът прекъсна връзката.

Халифакс, Нова Скотия

Колата на Малоун навлезе в чертите на градчето Махоун Бей, основано през 1754 г. според табелата вдясно от пътя. То се намираше на брега на залива със същото име и представляваше лабиринт от тесни улички с викториански сгради, над които доминираха камбанариите на три църкви. Малкото пристанище, задръстено от яхти и платноходки, бе обляно от слабите лъчи на следобедното слънце. Въздухът беше хладен и приятен.

Преди да се приземят на няколко километра южно от града, бяха прелетели над широкия, изпъстрен с острови залив. Гледан от въздуха, Поу Айланд се оказа голям къс скала, покрита с букови и смърчови горички. Брегът, на който стърчеше полуразрушената крепост, беше каменист, изпъстрен с варовикови шисти. Малоун си отбеляза няколко места, позволяващи достъп откъм морето. После видя птиците. Хиляди птици, които гнездяха в стените, по скалите и сред дърветата. Чайки, гларуси, сипки и скални лястовици – бяха толкова много, че на места скриваха земята.

Паркира на малък площад, изпълнен с кафенета, магазини и художествени галерии. Повечето от тях бяха отворени, въпреки че беше неделя. Вниманието му беше привлечено от пекарна и пазар за зеленчуци и плодове зад нея. Реши да се запаси с храна, тъй като нямаше представа колко време щеше да остане на острова.

Сградите се спускаха полегато към залива зад огромните скални късове, които защитаваха градчето от приливните вълни. Оказа се, че на пристанището могат да се наемат всякакви лодки, включително каяци, моторници и платноходки. Разбира се, за неговите цели най-подходяща беше мощна и стабилна моторница. Разстоянието до Поу Айланд по вода беше около шест морски мили. Беше готов да се възползва и от всякаква информация от страна на местните. Затова реши, че преди да потегли, трябва да направи някои проучвания.

Дейвис бе предложил на Касиопея стаята за гости на втория етаж на Белия дом, известна като "Синята спалня". Там най-сетне тя можа да вземе душ, а после и да си почине. Липсата на сън започваше да ѝ се отразява. Междувременно персоналът се бе погрижил за дрехите ѝ, които ѝ бяха върнати изпрани и изгладени. Не бързаше да потегли за Фредериксбърг, тъй като Шърли Кейзър щеше да се прибере едва след четири часа. Бяха я предупредили да не предприема нищо подозрително. Да остане на приема колкото желае и да се държи нормално.

На вратата леко се почука. Тя прекоси стаята и отиде да отвори. На прага стоеше Дани Даниълс. Касиопея моментално застана нащрек.

– Трябва да поговоря е теб – тихо рече той.

Президентът влезе и се настани на едното легло.

– Винаги съм харесвал тази стая – каза той. – Преди години била използвана от Мери Линкълн, непосредствено след убийството на Ейб. Категорично отказала да спи в общата им спалня, която се намира в дъното на коридора. Рейгън я използвал за гимнастически салон, а няколко президенти преди него – за детска стая.