Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Нова Скотия

Нокс беше доволен.

Успя да пристигне на Поу Айланд преди Уайът и вече беше заел стратегическа позиция на полуразрушените стени на форт "Доминиън". Той и двамата му помощници откраднаха лодката от частния пристан пред една необитавана къща в северната част на залива, старателно избягвайки градчето Честър, където имаше опасност да се сблъскат с Уайът. В лодката намериха и електрически фенерчета, които допълниха въоръжението им. Беше скрил трите пистолета на борда на фирмения самолет, а канадските митничари почти не му зададоха въпроси.

Островът се оказа абсолютно безлюден, ако не се брояха хилядите смърдящи птици. Настъпващата нощ обещаваше да им предложи още по-голямо уединение. Общо взето, нещата се подреждаха добре въпреки белите петна в информацията, която Карбонел беше предоставила на Хейл. Само пет символа. Това беше всичко. Плюс надеждата, че нещата ще се изяснят на място. Дано. Вече беше крайно време да се отърве от кошмарите. Искрено се надяваше да прекара следващия уикенд на плажа в компанията на съпругата си. Една кратка почивка щеше да му се отрази добре.

Предвидливо си беше взел и бинокъл. Вдигна го пред очите си и започна да оглежда поляната, опираща в гората. Разстоянието между дърветата и главния вход не надхвърляше стотина метра. Появата им преди малко беше предизвикала шумното недоволство на постоянните обитатели, но птиците постепенно се успокоиха.

Улови някакво движение в сгъстяващия се здрач. В окулярите си появи фигурата на мъж, която излизаше от гората. Нагласи фокуса върху лицето му.

Джонатан Уайът.

Нокс вдигна ръка, за да привлече вниманието на единия от помощниците си, заел позиция на отсрещната полусрутена стена. Мишената беше тук.

Хейл покани гостенката в дома си. Тя беше идвала тук и преди, и то два пъти. А той имаше грижата в имението да не се случва нищо необичайно. Разбира се, гостите нямаха достъп до определени части от него – най-вече до сградата с килиите, която на външен вид изглеждаше като обикновен обор. Дискретно им се даваше да разберат, че самотните разходки са нежелателни.

Все още недоумяваше от внезапната поява на Шърли Кейзър.

– На какво дължа тази приятна изненада? – любезно попита той.

Не беше сигурен дали Шърли е на шейсет или дори на шейсет и пет, но изгледаше превъзходно. Никой не би ѝ дал повече от четирийсет и пет. Беше изпитал истинско удоволствие да я съблазни, а и тя също. Макар и родена с користна цел, връзката им беше изключително приятна. Тя демонстрираше истинска страст и беше изненадващо освободена за жените от нейното поколение. Освен това беше неизчерпаем източник на информация за Първото семейство и изпитваше нескрито удоволствие от неговия интерес към живота ѝ. Това е ключът към сърцето на жената, обичаше да казва баща му. Накарай ги да повярват, че си загрижен за тях.

– Липсваше ми – промълви тя.

– Доколкото си спомням, планирахме да се срещнем след няколко дни – кротко рече той.

– Не можех да чакам повече, затова взех самолета и ето ме тук.

Той се усмихна. Беше дошла тъкмо навреме. Нощта беше тиха. Вече беше проверил какво правят останалите трима капитани. След вълненията през отминалия ден всички се бяха прибрали по домовете си.

– Бях тръгнал на риба – добави той. – Но виждам, че едва ли ще имаш желание да ме придружиш.

– Едва ли – поклати глава тя и посочи малката чанта в краката си. – Нося си специално облекло.

Той знаеше за какво става въпрос.

– Мисля, че то ще ти е по-интересно от риболова.

Форт "Доминиън" би изглеждал по-добре в Шотландия или Ирландия, помисли си Уайът, оглеждайки широките каменни основи на стените и почти непокътнатите останки от бойници в горната част. Ерозиралата почва и дълбоките ровове го правеха недостъпен от север, запад и изток, а океанът го пазеше от юг. Сивият камък розовееше под лъчите на залязващото слънце, но руините разрушаваха илюзията за непристъпност. От прочетеното знаеше, че тук са се разигравали важни събития, а крепостта е била построена с единствената цел да запази Махоун Бей във владичеството на крал Джордж. Сега обаче от нея бяха останали само развалини.

По назъбените стени бяха накацали чайки, стотици други се виеха във вечерното небе. Във въздуха се носеше чуруликането, граченето и писукането на още няколко вида пернати – едновременно приглушено, могъщо и хипнотично. Хиляди птици цапаха развалините и им придаваха странен, но жив и дори хармоничен вид.