Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Пол кимва.

— Но началникът на пристанището търсел нещо в далеч по-голям мащаб, пътешествие от стотици и стотици километри. Ако указанията на Франческо са в стадии, значи корабът не може да идва от Франция или Холандия. Би трябвало да е започнал пътешествието си на около километър югоизточно от Генуа. Генуезеца разбирал, че това не може да бъде вярно.

Виждам как Пол се опиянява от мисълта, че води по точки пред началника на пристанището.

— Значи казваш, че указанията са свързани с нещо друго?

Той едва ме изчаква да довърша въпроса.

— De Stadio може да означава „За стадиона“. Или пък „От стадиона“.

Гледа ме с очакване, но аз не мога да проумея прелестта на този нов превод.

— Може би указанията не само са измерени в стадии — казва Пол. — Може би и отправната точка е стадион. De Stadio може да има двоен смисъл — следваш посоките от истински стадион и мериш в стадии.

Картата на Рим върху стената се прояснява. Градът е осеян с древни арени. Колона навярно е познавал този град по-добре от всеки друг на света.

— Така отпада проблемът на Генуезеца с мащабите — продължава Пол. — Не може да измерваш разстоянието между държави с няколко стадия. Но можеш да измерваш разстояния в един град по този начин. Плиний казва, че през 75 година след Христа обиколката на римските стени била около двайсет километра. Значи диаметърът на целия град трябва да е бил някъде към двайсет и пет или трийсет стадия.

— Мислиш ли, че това ще ни отведе до криптата? — питам аз.

— Франческо говори, че ще строи там, където никой не може да види. Той не иска да знаят какво има вътре. Това навярно е единственият начин да открием мястото.

Изведнъж в главата ми нахлуват спомени за безброй догадки. Месеци наред по цели нощи се питахме защо му е на Колона да строи крипта нейде из римските гори, скрита от неговите близки и приятели, но така и не стигнахме до общо заключение.

— Ами ако криптата е нещо повече, отколкото си мислехме? — казва Пол. — Ако самото място е тайната?

— Тогава какво има вътре? — възраждам аз стария спор.

Възбудата на Пол мигом отстъпва пред отчаянието.

— Не знам, Том. Все още не ми идва на ум.

— Просто те питам не смяташ ли, че Колона щеше…

— Да ни каже какво има в криптата? Разбира се. Но цялата втора половина на книгата зависи от последния шифър, а аз не мога да го разгадая. Не и сам. Затова отговорът трябва да е в този дневник. Разбра ли?

Благоразумно не възразявам.

— Значи ни остава само едно — продължава Пол. — Да прегледаме няколко карти. Започваме от най-големите стадиони — Колизея, Циркус Максимус и тъй нататък — и мерим четири стадия на юг, десет на изток, два на север и шест на запад. Ако на някое от тези места е имало гора по времето на Колона, отбелязваме го.

— Да погледнем — съгласявам се аз.

Пол натиска бутона, сменяйки поредица карти, направени през петнайсети и шестнайсети век. Приличат на архитектурни карикатури — сградите са изобразени непропорционално големи, наблъскани една до друга, тъй че е невъзможно да се прецени разстоянието между тях.

— Как ще мериш разстоянията? — питам аз.

Вместо отговор той натиска бутона още няколко пъти. След още три-четири ренесансови карти се появява по-съвременен план. Градът вече напомня онзи, който познавам от пътеводителите, изчетени преди пътешествието с баща ми до Ватикана. Стената на Аврелий от север, изток и юг, и река Тибър от запад очертават профила на старица, обърната към останалата част от Италия. Църквата „Свети Лоренцо“, където двама души били убити по заповед на Колона, виси като муха над носа на старицата.

— Тази е в подходящ мащаб — казва Пол, сочейки разграфената линийка в горния ляв ъгъл. Осем стадия са отмерени върху черта с надпис „Древноримска миля“.

Пол пристъпва към стената и слага ръка до мащаба. Педята му точно покрива осемте стадия.

— Да започнем от Колизея.

Пол коленичи на пода и слага ръка близо до тъмен овал в средата на картата, близо до бузата на старицата.

— Четири на юг — казва той, слизайки половин педя надолу, — после десет на изток. — Отмерва цяла педя встрани и добавя още малко. — После две на север и шест на запад.

Когато приключва, пръстът му сочи място, обозначено с надписа „Хълм Целиан“.

— Мислиш ли, че е там?

— Не — унило признава той. Посочва тъмно кръгче малко на югозапад от точката. — Ето, тук има църква. „Сан Стефано Ротондо“. — Измества пръст на североизток. — Ето още една. „Санти Куатро Коронати“. А тук — пръстът му помръдва на югоизток — е манастирът „Свети Йоан Латерански“, където папите са живели до четиринайсети век. Ако Франческо беше построил криптата си там, тя щеше да е на триста-четиристотин метра от три различни църкви. Няма начин.