Иън Колдуел
Петото евангелие
Преди две хиляди години двама братя потеглят от Светите земи, за да разпространяват Христовото благовестие. Свети Петър заминава за Рим и става символичният основател на западното християнство. Брат му, свети Андрей, заминава за Гърция и става символичният основател на източното християнство. Векове наред Църквата, за чието създаване допринасят двамата, остава единна институция. Преди хиляда години обаче Западът и Изтокът се разделят. Западните християни стават католици с духовен глава папата, наследник на свети Петър. Източните християни стават православни, а техните духовни водачи, наричани патриарси, са наследниците на свети Андрей и на други апостоли. Днес това са двете най-големи християнски вероизповедания на Земята. Между тях съществува малобройната група на източните католици, които следват традициите на православието, но са под върховенството на папата.
Действието в романа се развива през 2004 г., когато папа Йоан Павел II се опитва да осъществи предсмъртното си желание за обединение на католицизма и православието. Това е историята на двама братя свещеници — единият източен католик, другият — западен.
Синът ми е твърде малък, за да разбира що е прошка. Отраснал е в Рим, затова е останал с впечатлението, че прошката се получава лесно: непознати се редят пред изповедалните на базиликата „Свети Петър“ и чакат своя ред, а червените лампички отгоре светват и угасват, когато свещеникът приключи с един грешник и е готов за следващия. Синът ми си представя, че съвестта не се замърсява колкото къщите или съдовете, след като прочистването ѝ отнема много по-кратко време. Затова, когато остави водата във ваната да тече твърде дълго, разхвърли играчките си по пода или се прибере от училище с изкаляни панталони, Петрос моли за прошка. Сипе извинения, както папата сипе благословии. Две години делят сина ми от първата му изповед. И с пълно основание.
Никое дете не разбира какво е грях. Какво е вина. Изкупление. Свещеникът е способен да прости на някой непознат толкова бързо, че едно малко момче дори не може да си представи колко трудно ще му бъде някой ден да прощава на враговете си. Или на онези, които обича. Изобщо няма понятие, че понякога добрите хора просто не могат да си простят. И най-ужасните грешки са простими, но не могат да бъдат поправени. Надявам се синът ми да стои далече от такива грехове, много по-далече от мен и брат ми.
Роден съм за свещеник. Вуйчо ми е свещеник, по-големият ми брат Симон е свещеник и се надявам един ден Петрос също да стане свещеник. Откакто се помня, живея във Ватикана. Петрос също никога не е живял другаде.
В очите на света има два Ватикана. Единият е най-прекрасното място на Земята — храм на изкуството и музей на вярата. Другият е най-голямото мъжко сборище на католицизма, страна на стари свещеници, които размахват укорително пръст. Изглежда невъзможно едно момче да отрасне на което и да е от двете места. Но в нашата държава винаги е имало много деца. Всички имат деца: папските градинари, папските работници, папските швейцарски гвардейци. Като бях малък, Йоан Павел беше привърженик на политиката на заплащане, което да покрива разходите за живот, затова за всяко ново гърло в семейството се полагаше увеличение. Играехме на криеница в градините му, футбол с момчетата, помощници при богослуженията, пинбол над сакристията в базиликата. Придружавахме майките си в супермаркета и в универсалния магазин на Ватикана, а бащите си — на бензиностанцията и в Банката на Ватикана. Държавата ни не е много по-голяма от игрище за голф, но ние правехме всичко, което правят повечето деца. Двамата със Симон бяхме щастливи. Нормални. Не по-различни от другите момчета във Ватикана във всяко друго отношение, освен в едно. Нашият баща беше свещеник.
Татко беше гръко-католик, а не римокатолик, което ще рече, че имаше дълга брада и различно расо, отслужваше литургия, а не меса и бе имал право да се ожени преди ръкополагането си за свещеник. Обичаше да казва, че ние, източните католици, сме пратеници на Бог, посредници, които ще подпомогнат обединението на католици и православни. В действителност усещането да си източен католик понякога наподобява на това да си бежанец на границата между две враждуващи суперсили. Татко се стараеше да прикрива бремето, което носеше вследствие на този факт. По света има над един милиард римокатолици, а източните католици като нас са едва няколко милиона, затова той беше единственият женен свещеник в държава, управлявана от мъже, дали обет за безбрачие. Цели трийсет години другите свещеници във Ватикана го гледаха отвисоко, докато той работеше над купища документи и им ги изпращаше нагоре по йерархията. Издигна се чак в самия край на кариерата си, но беше издигане, съпътствано от ангелски криле и арфи.
Читать дальше