Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Смехът и насърчителните възгласи се засилват.

Кели стиска зъби. По лицето на Джил не мога да разбера дали с усилие удържа усмивката си, за да не я обиди, или се преструва на развеселен, а всъщност не му е до смях.

Исус излиза пред редицата и вдига ръце за тишина. След като дворът стихва, той се връща в строя, дава команда и екипът му бързо се подрежда в хорова формация на три реда — прави, седнали и коленичили. Исус дирижира отстрани. Изважда камертон изпод дрехата си и дава тон. Седналите подхващат нотата. След тях коленичилите също запяват с една октава по-горе. Тъкмо изглежда, че двата реда вече остават без дъх, когато правите апостоли се включват с още една октава нагоре.

Впечатлена от старателната подготовка, публиката отново окуражава актьорите.

— Хубава тога! — провиква се някой в съседната шатра.

Исус извърта глава, строго повдига вежда към досадника и пак се заема с дирижирането. Най-сетне трикратно размахва палката, театрално отмята ръце, отново ги събира напред и над хора избухва песен. Мелодията на „Боен химн на Републиката“ оглася целия двор. Само че думите са съвсем различни.

Двама апостоли от първия ред стават и пристъпват напред. Единият развива свитък с надпис „Бръшляна“, другият — с надпис „Къщурката“. След като вирват носове един срещу друг и подскачат самодоволно около Исус, песента продължава.

Кели стиска юмруци тъй яростно, че кокалчетата й побеляват.

Дванайсетте апостоли отново се подреждат в редица с Христос по средата, сплитат ръце, размахват крака като танцьорки от френско вариете и подхващат заключителния куплет:

Тринайсетте мъже се обръщат и с отлично репетиран синхрон вдигат тогите си, за да разкрият послание, изписано върху задниците им — по една буква на бут:

„ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН ОТ ХАН ТИГЪРА“

Следва хаотична смес от диви овации, възторжени викове и яростно дюдюкане. Тринайсетимата тъкмо се готвят да си тръгнат, когато от другия край на двора долита силен пукот, последван от трясък на разбито стъкло.

Всички извръщат глави към шума. На най-горния етаж на сградата „Дикинсън“, където е историческият факултет, проблясва светлина, после отново гасне. Един от прозорците е строшен. В мрака зад него се мярва движение.

Един апостол от ХТ надава пиянски вик.

— Какво става? — питам аз. Присвивам очи и едва различавам човешки силует на прозореца.

— Не е смешно — изръмжава Кели на Юда, който се е приближил до нашата шатра.

Той сбръчква нос.

— Какво прави той? — пита Кели, сочейки прозореца.

Юда се замисля.

— Ще пикае. — Той избухва в пиянски смях, после повтаря: — Ще пикае през прозореца.

Кели се втурва към Исус.

— По дяволите, Дерек, какво става? — пита тя.

Фигурата горе пак се появява на прозореца, после изчезва. По залитащите движения се досещам, че човекът е пиян. За момент ми се струва, че опипва счупеното стъкло, сетне отстъпва назад.

— Мисля, че горе има и още някой — казва Чарли.

Изведнъж виждаме цялото тяло на човека. Този път е застанал с гръб към стъклото.

— Ще пикае — повтаря Юда.

Останалите апостоли надават фъфлещи крясъци: „Скачай! Скачай!“.

Кели свирепо се завърта към тях.