Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Ами ако предположим, че явният смисъл не е истинският? — пита той все още с гръб към нас и неговият безплътен глас кънти през микрофона на гърдите му. — Ами ако тълкуването на дойката в крайна сметка излезе невярно? Ами ако използваме наказанието на двете жени, за да разгадаем какво е било истинското им престъпление?

Представете си официалното наказание за държавна измяна, съществувало в някои европейски държави векове преди и след написването на „Хипнеротомахия“. Престъпникът, осъден за държавна измяна, най-напред бива влачен — тоест вързан за опашката на кон и теглен по земята през целия град. По този път попада на ешафода, където го обесват, но не до смърт. Още докато е полумъртъв, екзекуторът разпорва корема му, отрязва вътрешностите и ги изгаря пред него. Изваденото сърце се показва на струпаната наоколо тълпа. После палачът обезглавява тялото, разчленява го и набучва парчетата върху копия, поставени на публични места, за да служат за назидание на бъдещите предатели.

При тия думи Тафт отново насочва вниманието си към публиката, за да види реакцията й. Сетне пак се завърта към диапозитивите.

— Имайки предвид всичко това, нека отново разгледаме трите гравюри. Виждаме, че много от подробностите съвпадат с наказанието, което описах току-що. Жертвите са влачени към мястото на тяхната смърт… или по-скоро, навярно с малко ирония, те самите влачат колесницата на екзекутора. След това биват разчленени, а крайниците им — показани на тълпата, съставена в случая от диви зверове.

Вместо обесване обаче, смъртта им е причинена от меч.

Как да го тълкуваме? Едно от възможните обяснения е, че обезглавяването с брадва или меч представлява наказание, запазено единствено за хора от благородно потекло, които не бива да бъдат унизявани с въжена примка. В такъв случай може би следва да предположим, че става дума за две високопоставени дами.

И накрая, животните сред тълпата вероятно ще напомнят на мнозина от вас за трите звяра от встъплението към „Ад“ на Данте или тези от шестия стих на Йеремия 4 4 Вж. Йер. 5:6. Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им; който излезе от тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества. — Б.пр. .

Тафт оглежда цялата зала.

— Тъкмо се канех да го кажа… — прошепва с усмивка Джил.

За моя изненада Чарли му шътка.

— Лъвът символизира греха на гордостта — продължава Тафт. — А вълкът е алчността. Това са пороците на върховния предател — Сатаната или Юда — както сякаш подсказва и наказанието. Тук обаче „Хипнеротомахия“ започва да се отклонява: при Данте третото животно е леопард, символизиращ похотта. Но Франческо Колона го заменя с куче, подсказвайки, че похотта не е сред греховете, за които биват наказани двете жени.

Тафт изчаква присъстващите да осмислят думите му.

— И тъй, това, което започваме да четем — подхваща отново той, — е речникът на жестокостта. Каквото и да си мислят мнозина от вас, този език не е съвсем варварски. Както всички наши ритуали, той е щедро изпълнен със смисъл. Просто трябва да се научите да го четете. Затова ще прибавя още едно допълнително сведение, което да използвате при тълкуването на изображението. После ще задам въпрос и другото оставям на вас.

Последният ключ към гатанката е един факт, който навярно мнозина от вас знаят, но са го пренебрегнали — а именно, че можем да разберем грешката на Полия при разпознаването на детето, просто като забележим какво оръжие носи то. Защото ако момченцето от кошмара наистина е Купидон, както твърди Полия, то тогава оръжието му нямаше да е меч, а лък и стрели.

Над публиката се надига мърморене. Изведнъж стотици студенти виждат празника на свети Валентин в съвсем нова светлина.

— Питам тогава: кое дете размахва меч и заставя жени да теглят бойната му колесница през непроходима гора, а после ги съсича, сякаш са виновни в държавна измяна?

Той изчаква и сякаш се готви да даде отговора, но вместо това казва:

— Разрешете тази загадка и ще започнете поне мъничко да разбирате скритата истина на „Хипнеротомахия“. Може би също тъй ще започнете да разбирате смисъла не само на смъртта, но и на формата, под която идва тя. Всички ние — вярващи и лишени от вяра — сме прекалено привикнали със символа на кръста, за да разберем смисъла на разпятието. Но религията, особено християнската, винаги е била разказ за смърт насред живота, за жертви и мъченици. Тъкмо тази вечер, докато прославяме саможертвата на най-прочутия сред тези мъченици, не бива да забравяме този факт.