Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Джил подръпва ръкава на Пол.

— Хей, Тафт винаги ли ги говори такива?

Пол кимва.

— Малко му хлопа дъската, нали? — прошепва Чарли.

Двамата твърде дълго са били настрани от академичния живот на Пол и едва сега установяват това.

Пол кимва отново, но не казва нищо.

— И тъй — продължава Тафт, — стигаме до Ренесанса. Епохата на човек, приел езика на насилието, с който се опитах да ви запозная. Тази вечер искам да споделя с вас не историята, която е сътворил чрез смъртта си, а тайнствената история, създадена от него приживе. Имам предвид аристократа от Рим на име Франческо Колона. Той е написал една от най-редките книги, печатани някога — „Хипнеротомахия Полифили“.

Пол е приковал поглед в Тафт, зениците му са разширени.

— От Рим? — прошепвам аз.

Пол ме поглежда, също тъй поразен. Преди да отговори обаче, на входа зад нас настава суматоха. Избухва остър, нетърпелив спор между момичето на вратата и някакъв едър мъж, когото не виждам ясно. Гласовете им политат към залата.

За своя голяма изненада веднага разпознавам мъжа, когато излиза на светло.

Въпреки гръмогласните протести на блондинката до вратата, Ричард Къри нахълтва в аудиторията. От последните редове се извръщат десетки глави. Къри оглежда публиката, после се обръща към сцената.

— Тази книга — продължава да дудне Тафт, без да обръща внимание на суматохата — е може би най-голямата неразгадана тайна на западното книгопечатане.

От всички страни върху натрапника се сипят смутени погледи. Къри е разрошен, с изкривена вратовръзка и сако в ръката. В очите му блестят безумни искри. Пол започва да си пробива път към него през тълпата от студенти.

— Била е отпечатана в най-знаменитото издателство на ренесансова Италия, но дори за самоличността на автора все още се водят разгорещени спорове.

— Какво прави тоя тип? — прошепва Чарли.

Джил тръсва глава.

— Не е ли Ричард Къри?

Пол вече е в последната редица и се мъчи да привлече вниманието на Къри.

— Според мнозина това е не само най-неразбраната книга на света, но също тъй — ако изключим може би Гутенберговата Библия — и най-ценната.

Пол застава до Къри. Плахо слага длан върху гърба му и шепне нещо, но старецът поклаща глава.

— Дошъл съм тук — изрича Къри тъй високо, че дори хората от първия ред се обръщат — да ви кажа нещо от свое име.

Тафт е спрял да говори. Всички в залата гледат втренчено пришълеца. Той вдига ръка и плъзва длан по черепа си. Поглежда свирепо Тафт, след това продължава:

— Езикът на насилието? — казва той с непознат, писклив глас. — Чух тази лекция преди трийсет години, Винсънт, когато си мислеше, че аз съм твоята публика. — Къри разперва ръце и се обръща към цялата аудитория. — Разказа ли ви за свети Лаврентий? За свети Куентин? За свети Елм и чекръка? Няма ли да се промениш, Винсънт?

Над публиката се надига тих ропот — хората осъзнават презрителната реч на Къри. От един ъгъл долита смях.

Къри посочва сцената.

— Там, приятели мои, стои един измамник. Един глупак и мошеник. — Той се вторачва в Тафт. — Дори и шарлатанин може понякога да измами човека повторно, Винсънт. Но ти? Ти подлъгваш невинни души. — Къри вдига ръка и отпраща към сцената въздушна целувка. — Bravissimo, il Fraudulento! 3 3 Браво, мошенико! (итал.). — Б.пр. — Размахва ръце, насърчавайки публиката да стане на крака. — Ръкопляскайте, приятели. Хип-хип-ура за свети Винсънт, покровител на крадците.

Тафт зловещо се начумерва срещу натрапника.

— Защо си дошъл, Ричард?

— Познават ли се? — шепне Чарли.

Пол се мъчи да разсее Къри, да го накара да спре, но той продължава:

— А ти защо си дошъл, стари приятелю? Театър ли е това, или наука? Какво ще откраднеш този път, след като дневникът вече не е в ръцете ти?

При тези думи Тафт се привежда напред и гласът му разтърсва залата.

— Престани. Какво правиш?

Но гласът на Къри витае над публиката като дух, призован с магия.

— Къде скри парчето кожа от дневника, Винсънт? Кажи ми и ще си тръгна. После можеш да продължиш този фарс.

По лицето на Къри плъзват зловещи сенки. Професор Хендерсън най-сетне скача на крака и надава вик:

— Някой да повика охраната!

Един полицай вече е само на крачка от Къри, но Тафт размахва ръка. Самообладанието му се е възвърнало.

— Не — изръмжава великанът. — Пуснете го. Той ще си тръгне сам. Нали, Ричард? Преди да им се наложи да те арестуват.

Къри не трепва.

— Виж докъде стигнахме, Винсънт. Двайсет и пет години водим все същата стара война. Кажи ми къде е чертежът и повече няма да ме видиш. Това е единственото, което още ни свързва. Останалото… — Къри размахва ръка към всичко и всички в залата. — … е безсмислица.