Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Не можеш. Фицджералд не е позволен.

Говорим високо, все по-близо един до друг, за да надвикаме музиката.

— Защо не? — питам аз, опирайки устни в косата й.

Шията й лъха на парфюм също както във фотолабораторията и връзката между двата момента — усещането, че всъщност сме същите, само в други дрехи — ми стига, за да изпитвам блаженство.

— Защото той е членувал в „Къщурката“ — отговаря тя, като се привежда напред. — Това е чисто богохулство.

Усмихвам се.

— И докога ще продължи всичко?

— Балът ли? До началото на църковната служба.

Трябват ми две-три секунди, за да си спомня, че утре е Великден.

— Значи до полунощ?

Тя кимва.

— Кели и другите се тревожат за посещаемостта в катедралата.

Сякаш по сигнал правим още една въртележка и насреща ни изниква Кели Данър, размахала пръст срещу някакъв второкурсник с лъскав смокинг. В този момент ми прилича на вещица, превръщаща принц в жабок. Всемогъщата Кели Данър, жената, с която дори Джил не смее да се закача.

— И ще накарат всички да отидат на службата? — питам аз. Не ми се вярва дори Кели да извърши подобен подвиг.

Кати поклаща глава.

— Затварят клуба и препоръчват на всички да отидат.

Когато говори за Кели, гласът й изтънява раздразнено, затова решавам да спра дотук. Гледам двойките около нас и неволно се сещам за Пол, който винаги изглежда самотен в „Бръшляна“.

Точно в този момент ритъмът на купона секва, защото на вратата се появява последната двойка — дошла толкова късно, че да засенчи впечатлението от всичко останали. Паркър е удържал на думата си. Косата му е боядисана в кестеняво, грижливо сресана на път от лявата страна и заедно с белия смокинг и бялата папийонка това му придава удивителна прилика с Джон Кенеди. Партньорката му, ослепителната Вероника Тери, също се е постарала. Буйната платиненоруса прическа, яркорозовото червило и плисираната рокля, която изглежда готова да се вдигне нагоре дори и без полъх от вентилацията на метрото, я превръщат в двойница на Мерилин Монро. Балът е започнал. Сред цяла зала, претъпкана с претенденти, тия двама печелят короната.

Посрещането обаче е убийствено. Залата стихва; само тук-там из ъглите се чува шушукане. От площадката на втория етаж Джил полага усилия да успокои тълпата и аз усещам, че честта да пристигне последен е трябвало да се падне на него и че Паркър е решил да се перчи пред председателя на собствения му бал.

Постепенно Джил смъква градуса на напрежението. Паркър отскача набързо до бара, после с две чаши вино в ръцете повежда Вероника Тери към дансинга. Когато се приближава, забелязвам, че леко залита; по изражението му изобщо не личи, че е станал най-омразната личност в залата. Едва отблизо разбирам защо не му пука. Вече е напълно пиян и се носи сред облак алкохолни изпарения.

С наближаването му Кати се притиска по-плътно до мен, но това не ме учудва, докато не забелязвам какви погледи си разменят. Паркър я зяпа многозначително, с похот и високомерие едновременно. Кати ме дръпва за ръкава да се махнем от дансинга.

— Какво беше това? — питам аз, когато се отдалечаваме.

Оркестърът свири мелодия на Марвин Гей. Китарите дрънкат, барабаните гърмят, сякаш изпълняват туш за пристигането на Паркър. Джон Кенеди се кълчи с Мерилин Монро в странна пародия на миналото, а всички останали двойки ги заобикалят отдалече като прокажени.

Кати изглежда разстроена. Цялата магия на танца се е изпарила напълно.

— Тоя мръсник — казва тя.

— Какво е направил?

Изведнъж се сещам: имаше нещо, което не искаше да ми разказва и го отложи за по-късно.

— На юруша Паркър се опита да ми спретне номера с третия етаж. Рече, че щял да гласува против мен, ако не му извъртя един танц в скута. А сега се прави, че е било майтап.

Не сме много далече от дансинга и аз виждам как Паркър плъзва ръце по бедрата на Вероника.

— Гадно копеле! А ти какво направи?

— Казах на Джил.

Когато изрича името му, очите й се насочват към стълбището, където Джил разговаря с две третокурснички.

— Само това ли?

Очаквам да спомене за Доналд, да ми напомни, че не съм бил до нея, но тя премълчава.

— Да — отвръща лаконично Кати. — Той изрита Паркър от юруша.

Знам, че тя би предпочела да си затрая, че не е искала да узная така. И без това напоследък не й беше лесно. Но кръвта ми кипва.

— Отивам да си побъбрим с Паркър — казвам аз.

Кати рязко вдига очи към мен.

— Не, Том. Не тази вечер.

— Той няма право да…