Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Бил е готов да умре за това — прошепвам замислено аз.

— Бил е готов да убива за това — казва Пол. — В братството на хуманистите Франческо имал петима близки приятели. Единият е архитектът Терани. Двама били истински братя, Матео и Чезаре. И последните двама са Родриго и Донато, платили с живота си за предателството. Франческо бил готов на всичко, за да защити онова, в което вярвал.

За момент тясната стаичка сякаш се превръща в кръстопът на времето. Отново виждам как баща ми пише „Документът Беладона“ на старата пишеща машина в кабинета си. Той знаеше отлично какво означава онова писмо; просто не познаваше обстоятелствата около него. Сега Пол слага всичко на място. Въпреки внезапния изблик на удовлетворение, усещам и дълбока печал, докато Пол продължава разказа си. Колкото повече узнавам за отчаяния човек Франческо Колона, който не можел да вярва дори на приятелите си, толкова повече си мисля за Пол, прегърбен от робски труд над „Хипнеротомахия“ досущ като него — читател и писател в двата края на самотна нишка през времето. Да, Винсънт Тафт се е опитал да влее отрова в душата на Пол, да го убеди, че приятелите са вятърничав народ, но колкото по-ясно виждам какво е извършил Пол заради тази книга — как години наред е живял изцяло в нея, а не само няколко месеца като мен — толкова по-добре го разбирам. Не някой жив човек, а мъртвецът Франческо Колона го кара да се съмнява.

— През месеците преди да потегли за Флоренция — продължава Пол, — Франческо Колона взима още една предпазна мярка, която смята за абсолютно сигурна. Решава да напише книга. Книга, която ще разкрие мястото на криптата, но само на учен като него — не на човек от простолюдието и преди всичко не на някого от фанатиците. Убеден е, че тайната може да бъде разгадана само от истински любител на знанието — такъв, който ще се бои от Савонарола също като Франческо и никога не ще позволи съкровищата да изчезнат в пламъци. И мечтае за времето, когато хуманизмът отново ще се възцари и колекцията ще бъде в безопасност.

След като приключва книгата, той моли Терани да я достави анонимно по куриер на Алдус. Казва, че ще се представи за неин покровител и така ще насърчи Алдус да я издаде. Няма да разкрива авторството си, та никой да не заподозре какво има в нея.

С наближаването на Заговезни Франческо потегля към Флоренция заедно с последните си трима приятели от римската академия — архитектът и двамата братя. Те са мъже с железни принципи, но Франческо разбира колко тежка задача ги чака, затова настоява всеки да се закълне, че при необходимост е готов да умре на Пиаца дела Синьория.

В навечерието на съдбоносния вторник той кани тримата си приятели на вечеря и молитва. Четиримата споделят спомени за съвместните си пътешествия и приключения, разказват кой какво е сторил през своя живот. Франческо обаче пише, че през цялата вечер виждал как над главите им се сгъстява черна сянка. Тази нощ той не заспива. На другата сутрин отива да се срещне със Савонарола.

От този момент нататък тестът е написан изцяло от архитекта. Франческо казва, че Терани е единственият човек, комуто може да повери подобна задача. Знаейки, че ако нещо се случи във Флоренция, някой ще трябва да се погрижи за интересите му, той гласува на Терани огромно доверие. Дава на архитекта окончателния си шифър и го моли да опише кодирано в последните глави какво е станало с приятелите от Римската академия. Натоварва Терани с отговорността да се погрижи за издаването на „Хипнеротомахия“ при Алдус. Франческо разказва, че е имал видение на собствената си смърт, и знае, че не ще може сам да извърши всичко, което желае. Той взима Терани със себе си, за да опише срещата със Савонарола.

Савонарола вече ги чака в своята манастирска килия. Срещата е уговорена предварително, тъй че и двете страни са готови. Опитвайки да бъде дипломатичен, Франческо казва, че се възхищава на Савонарола и споделя същите цели, същата омраза към греха. Цитира мнението на Аристотел за добродетелите.

В отговор Савонарола цитира почти идентичен текст от Тома Аквински и пита Франческо защо предпочита езически източник пред християнския. Франческо възхвалява Тома Аквински, но казва, че той е заимствал от Аристотел. Савонарола губи търпение. Той цитира Апостол Павел: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните. Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?“. 8 8 Кор. 1:19,20. — Б.пр.