Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Пол поглежда картата, после се втренчва в мен.

— Кладата на суетата — казвам аз.

— Точно така. Младежките банди докарват каруца след каруца. Носят карти и зарове. Шахматни дъски. Сенки за очи, руж, парфюми, мрежички за коса, накити. Карнавални маски и костюми. Но най-вече езически книги. Ръкописи на гръцки и римски автори. Класически скулптури и картини.

Пол прибира картата в плика. Гласът му е мрачен.

— На седми февруари 1497 година, вторник, целият град се събира да гледа. Летописци разказват, че пирамидата била двайсет метра висока и имала обиколка над осемдесет метра в основата. Всичко потънало в пламъците. Кладата на суетата се превръща в незабравим момент от историята на Ренесанса. — Пол млъква за малко и се заглежда в листчетата по стената. Лекият вятър откъм отдушника ги разклаща. — Савонарола става знаменит. Не след дълго името му се разчува из цяла Италия и извън нея. Проповедите му се печатат и четат в пет-шест държави. Едни му се възхищават, други го ненавиждат. Микеланджело бил очарован от него. Макиавели го смятал за мошеник. Но всички имали мнение и всички признавали властта му. Всички.

Разбирам накъде бие.

— Включително и Франческо Колона.

— И тук стигаме до „Хипнеротомахия“.

— Значи книгата е политически манифест?

— В известен смисъл Франческо не можел да понася Савонарола. За него проповедникът олицетворявал най-страшния фанатизъм, всичко сбъркано в християнството. Той бил истинско бедствие. Отмъстителен. Не давал на хората да използват онова, с което ги е дарил Господ. Франческо бил хуманист, любител на древността. В ранните си години той учил заедно със своите братовчеди при най-видните познавачи на античната проза и поезия. На трийсет години вече притежавал една от най-значителните римски колекции с оригинални ръкописи. Много преди първата клада той събирал книги и художествени творби, като заръчвал на търговците във Флоренция да купуват каквото могат и да го пращат в едно от фамилните му имения в Рим. Това довело до сериозен разрив между Франческо и роднините му, които смятали, че той прахосва парите си за флорентински боклуци. Но докато властта на Савонарола нараствала, Франческо укрепвал в решението си да не позволи пирамидата да потъне в пламъци, каквото и да му струва това. Мраморни бюстове, картини на Ботичели, стотици безценни предмети. И най-вече книги. Редки, незаменими книги. Той и Савонарола заемали двата противоположни полюса на интелектуалната вселена. За Франческо най-страшното насилие на света било насилието срещу изкуството, срещу знанието. През лятото на 1497 година той пристига във Флоренция, за да види с очите си какво става. И онова, от което всички други се възхищават у Савонарола — неговата святост, неговата неспособност да мисли за друго, освен за спасението — вдъхва на Франческо най-дълбока боязън и страх. Той вижда на какво е способен Савонарола — да унищожи най-великите творения на първия възход в класическите науки и изкуства след падането на древния Рим. Той вижда гибелта на изкуството, гибелта на знанието, гибелта на класическия дух. И гибелта на хуманизма, края на похода, устремен отвъд пределите и ограниченията, за да открие истинските възможности на човешката мисъл.

— За това ли е писал във втората половина на книгата?

Пол кимва отново.

— Франческо е описал в нея всичко, което не смеел да изкаже в първата част. Записал какво е видял във Флоренция и от какво се бои. Че влиянието на Савонарола расте. Че може някак да спечели благоразположението на френския крал. Че му се възхищават в цяла Германия и Италия. С всеки нов ред на Франческо усещаш как това влияние се засилва. Той все по-твърдо вярва, че зад Савонарола стоят легиони от почитатели във всяка страна на християнския свят. Този проповедник, пише Франческо, е само началото на един нов дух в християнството. Ще има възход на фанатични проповедници, ще лумнат клади из цяла Италия. Той предупреждава, че Европа е на ръба на религиозна революция. И е прав — Реформацията наближава. Савонарола няма да доживее до нея, но както сам казваш, когато не след дълго Лутер задвижи събитията, той ще си спомня Савонарола като герой.

— Значи Колона е предвидил всичко?

— Да. И след като вижда Савонарола с очите си, Франческо започва борба. Решава да използва връзките си, за да стори онова, което биха могли да извършат само шепа хора в Рим или където и да било в западния свят. Използвайки малка групичка от верни приятели, той започва да събира все по-велики произведения на изкуството и редки ръкописи. Поддържа връзка с огромна мрежа от хуманисти и живописци, за да събере колкото се може повече съкровища на човешкото знание и творчество. Подкупва игумени и библиотекари, аристократи и спекуланти. По негово поръчение търговци обикалят градовете на целия континент. Стигат до руините на Византийската империя, където все още се пазят древните знания. Стигат до страните на неверниците да търсят арабски текстове. Стигат до манастири в Германия, Франция и далечните северни земи. И през цялото време Франческо пази своята самоличност в тайна, доверена само на най-близките му приятели и братя хуманисти. Естествено, те знаят какво възнамерява да прави с всички тези съкровища.