Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

— Мислех, че това е станало, докато Медичите все още владеели града — прекъсвам го аз.

Пол поклаща глава.

— За жалост техният нов наследник Пиеро бил глупак. Не можел да управлява града. Хората почнали да настояват за свобода — а за Флоренция това било свещен призив — и накрая Медичите били прогонени. Помниш ли гравюрата с детето в колесницата, което убива двете жени?

— От лекцията на Тафт ли?

— Да. Винсънт я тълкува като наказание за държавна измяна. Каза ли какво означава според него?

— Не. Искаше публиката да я разгадае.

— Но е попитал за детето. Защо носи меч… или нещо друго от сорта.

Спомням си как Тафт стои пред изображението и сянката му пада върху екрана.

— „Защо заставя жените да теглят колесницата му през гората, а после ги убива по този начин?“ — цитирам аз.

— Според теорията на Винсънт фигурата на Купидон трябвало да символизира Пиеро, новия наследник на Медичите.

Пиеро се държал като дете и затова художникът го изобразил в такъв вид. Заради него Медичите изгубили властта си над Флоренция и били прогонени. Затова гравюрите го показват как се оттегля през гората.

— А кои са жените?

— Флоренция и Италия, както твърди Винсънт. С детинското си поведение Пиеро погубил и двете.

— Звучи правдоподобно.

— Доста прилично тълкуване — съгласява се Пол, опипвайки за нещо от долната страна на бюрото. — Само дето не е вярно. Винсънт отказва да приеме, че ключът е в акростиха. Никога няма да повярва, че първата от тия картини е най-важна. Вижда нещата само по този начин. Работата обаче е там, че когато Медичите били прогонени, другите знатни родове се събрали да обсъдят новото управление на Флоренция. Имало само един проблем — никой не вярвал на никого. Накрая се споразумели да отстъпят властта на Савонарола. Той бил единственият, за когото всички знаели, че е неподкупен. И тъй популярността му нараства още повече. Хората взимат проповедите му присърце. Търговците четат Библията в свободното си време. Картоиграчите вече се крият. Пиянството и безредиците намаляват. Но Савонарола вижда, че злото не се предава. Тогава въвежда своята програма за обществено и духовно обновление.

Пол бръква още по-навътре под бюрото. Чува се пращене на лепенка и той изважда плик от опаковъчна хартия. Вътре има календар, съставен от самия него. Когато прелиства страниците, виждам непознати религиозни празници, отбелязани с червено. Има и записки в черно, но не успявам да ги разчета.

Пол посочва с пръст.

— Февруари 1497, две години преди публикуването на „Хипнеротомахия“. Наближават Велики пости. А традицията била такава: тъй като Велики пости са период на смирение и въздържание, дните преди тях били време на веселие, едно огромно празненство, та хората да се порадват преди постите. Както днес, така и тогава този период се наричал Заговезни, тогава се организирал карнавал. Тъй като четирийсетте дни на Велики пости започват винаги на Пепелява сряда, кулминацията на карнавала винаги се падала на предния ден — Блажен вторник, или както го наричат французите Марди Гра.

Тук-там в разказа му срещам по нещо познато. Сигурно съм го чувал някога от баща си, преди той да вдигне ръце от мен… или аз от него. А може и да съм го узнал в църквата, преди да порасна и сам да решавам какво предпочитам да правя в неделя сутрин.

Пол вади нов чертеж, озаглавен „Флоренция, 1500“.

— Карнавалът във Флоренция бил време на огромни безредици, пиянство, разврат. Банди младежи преграждали улиците и принуждавали хората да си плащат за безопасното преминаване. После прахосвали парите за пиене и хазарт.

Той посочва едно широко място в средата на чертежа.

— След като се напиели окончателно, те запалвали лагерни огньове на централния площад и приключвали нощта с масов бой, при който всяка група замеряла другата с камъни. Всяка година имало ранени, дори убити. Разбира се, Савонарола е най-гласовитият противник на карнавала. Вижда го като предизвикателство срещу християнството, въвеждащо в изкушение хората от Флоренция. И разбира, че има една сила, по-могъща от всички останали, която допринася за разложението в града. Тя учи хората, че езически автори могат да си съперничат с Библията, че мъдростта и красотата трябва да се почитат дори и когато не идват от християнството. Тя внушава, че човешкият живот е търсене на земни знания и радости, и тъй отклонява народа от единствено важното — спасението на душата. Тази сила е хуманизмът. И нейните най-горещи привърженици са видните интелектуалци на Флоренция, хуманистите. Точно тогава на Савонарола му хрумва идеята, с която навярно ще остане най-добре запомнен в историята. Той решава точно във върховния, последен ден на карнавала да организира едно огромно събитие — нещо, което да покаже напредъка и преобразяването на града, но същевременно и да напомни на флорентинците за тяхната греховност. Оставя младежките банди да вилнеят из града, но им дава конкретна цел. Заръчва им да събират нехристиянски предмети от всички квартали и да ги носят на централния площад. Плячката е струпана на огромна пирамида. И през онзи вторник, когато уличните банди обикновено седят около огньовете и се замерят с камъни, Савонарола им заръчва да запалят един друг огън.