Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Стигаме пред неговата врата и той почва да набира шифъра на ключалката. От вътрешната страна на малкото прозорче е залепено парче черен картон, тъй че да не се вижда нищо.

— Мислех си, че посоките трябва да водят към някакво място. Например как да се стигне от стадиона до криптата, измерено в стадии. Дори и Генуезеца ги смята за географски указания. — Пол поклаща глава. — Не разсъждавах като Франческо.

Пол отключва и дръпва вратата. Малката стаичка е претъпкана с книги, куп до куп — умалено копие на Председателската стая в „Бръшляна“. По пода се валят опаковки от бисквити и сандвичи. Стените са гъсто облепени с изписани листчета. „Финей, син на Бел, не е Финей, цар на Салмидеса“, пише на едно от тях. „Да проверя в Хезиод: Хесперетуза или Хесперия и Аретуза“, напомня друго. „Да купя още бисквити“, известява прозаично трето.

В тясната килийка по чудо са вмъкнати и два стола. Вдигам от единия купчина фотокопия и се опитвам да седна, без да съборя нещо.

— И тъй се върнах към гатанките — продължава Пол. — Коя беше първата?

— За Моисей. С латинската дума за рога.

— Точно така. — Той се обръща да затвори вратата. — Беше свързана с погрешен превод. Филология, историческа лингвистика. Беше гатанка за езика.

Започва да рови из камарата книги върху бюрото. Най-сетне открива каквото търси — „История на ренесансовото изкуство“ от Харт.

— Защо ни провървя с първата гатанка? — пита той.

— Защото сънувах онзи сън.

— Не. — Пол разгръща на страницата със скулптурата на Микеланджело, от която започна съвместната ни работа. — Провървя ни, защото гатанката беше за нещо словесно, а ние търсехме нещо веществено. Франческо не дава пет пари за истинските, реалните рога, интересува го думата, погрешният превод. Провървя ни, защото в крайна сметка онзи погрешен превод имаше веществено изражение. Микеланджело е изваял своя Моисей с рога и ти си спомни това. Ако не беше тази веществена изява, никога нямаше да открием лингвистичния отговор. Но точно там беше ключът — в думите.

— И ти започна да търсиш лингвистичния вариант на посоките?

— Именно. Север, юг, изток и запад не са веществени ключове, а словесни. Когато погледнах втората част на книгата, разбрах, че съм прав. Думата stadia се появява почти в самото начало на първата глава. Виж.

Той измъква надраскан лист и ми го подава.

На листа са изписани три изречения:

Джил и Чарли отиват към стадиона да гледат Принстън срещу Харвард. Том крачи с Пол след тях. Кати прави снимките, смее се лъчежарко и беззвучно изрича с устата „Обичам те, Том“.

— Лъчежарко? — подхвърлям аз.

— Тъпо звучи, нали? Претенциозна, измислена дума, точно като в историята на Полифил. — Пол преобръща листа. — Но ако изпишеш текста в таблица, получаваш ето това:

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р и н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д . Т о м к р а ч и с П о л с л е д т я х . К а ти п р а в и с н и м к и т е , с м е е с е л ъ ч е ж а р к о и б е з з в у ч н о и з р и ч а с у с т а т а О б и ч а м т е , Т о м .“

Напрягам се да забележа нещо особено, но усилията ми са безрезултатни.

— Това ли е? — питам аз.

— Това е. Просто следвай указанията. Четири на юг, десет на изток, две на север, шест на запад. De Stadio — от стадиона. Започни от буквата с.

Намирам на бюрото химикалка и тръгвам по маршрута: четири букви надолу, десет надясно, две нагоре и шест наляво.

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К а ти п р а I и с н и м к и Т — - — - — - — - — Ъ ч е ж а р к о и б е з з в у ч н о и з р и ч а с у с т а т а О б и ч а м т е , Т о м .“

Записвам буквите: С-Т-Ъ-П-К.

— Продължавай по същия начин — казва Пол. — От последната буква.

Започвам отново от буквата „к“.

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К I ти п Р а I и с н и м к и Т — - — I — - — - — Ч е ж А р к о и б е з I в у ч Н о и з р и I а с у с т а т А — - — - — - — - — Т о м .“

И ето, върху листа пред мен е изписано: С-Т-Ъ-П-К-А-Т-А.

— Това е Четворното правило — казва Пол. — Безкрайно просто, стига веднъж да разбереш как разсъждава Колона. Четири посоки вътре в текста. Само го повтаряй отново и отново, а после разделяш отделните думи.

— Но на Колона навярно са му трябвали месеци, за да напише всичко.

Той кимва.

— Смешното е, че открай време ми правеше впечатление как някои редове в „Хипнеротомахия“ изглеждат по-хаотични от другите — места, където думите не пасват, където допълненията са разместени, където изникват най-нелепи неологизми. Сега всичко се изяснява. Франческо е трябвало да пише текста според определена схема. Това обяснява защо е използвал толкова много езици. Ако простонародната дума не съвпадала с определения интервал, той опитвал с латинската, или пък си измислял съвсем нова дума. И дори не е избрал най-добрата схема. Погледни. — Пол посочва реда, където са отбелязани буквите Т, Ъ и А. — Виждаш ли колко много шифрови букви се събират само на един ред? А ще има и още една, когато отново минеш шест букви на запад. Системата четири на юг, две на север, непрекъснато се връща сама към себе си, тъй че на всеки втори ред от „Хипнеротомахия“ Франческо е трябвало да намира подходящ текст за четири определени букви. И все пак системата се оказала спешна. За петстотин години не я разгадал никой.