Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Изведнъж си спомням как в своя дневник Генуезеца се чуди какво толкова може да носи един малък кораб, идващ от някакво си затънтено пристанище, и защо един благородник като Франческо Колона проявява такъв интерес към товара.

— Той намира шедьоври — продължава Пол. — Трудове, които човешко око не е виждало от стотици години. Заглавия, за чието съществуване дори не се знаело. „Евдем“, „Протрептикос“ и „Грилос“ на Аристотел. Копия на гръцки и римски статуи, направени от Микеланджело. Всичките четирийсет и два тома на египетския пророк Хермес Трисмегист, за когото се смята, че е живял преди Моисей. Намира трийсет и осем пиеси на Софокъл, дванайсет на Еврипид, двайсет и три на Есхил — всички те смятани днес за изгубени. В един-единствен германски манастир открива философски трактати на Парменид, Емпедокъл и Демокрит, съхранявани от монасите с векове. Един съгледвач в Адриатика намира творби на древния художник Апелес — портрет на Александър, Афродита Анадиомена, семейството на Протоген — и Франческо е тъй развълнуван, че заръчва на съгледвача да ги купи, дори и да се окажат фалшиви. Срещу сребро колкото тежи едно малко прасенце, някакъв книжар от Константинопол му продава „Халдейските оракули“ — и Франческо нарича това изгодна сделка, защото авторът на книгата, персиецът Зороастър, е единственият известен пророк преди Хермес Трисмегист. Седем глави от Тацит и книга на Ливий се мяркат в края на списъка като същински дреболии. Франческо едва не пропуска да спомене шест картини на Ботичели.

Пол замислено поклаща глава.

— За по-малко от две години Франческо Колона събира една от най-великите колекции на древно изкуство и литература в ренесансовия свят. Той посвещава в тайната двама моряци, за да управляват неговите кораби и да превозват товара. Синовете на доверени членове на Римската академия охраняват неговите кервани по европейските пътища. Той проверява онези, които подозира в предателство, като следи всяка тяхна стъпка. Франческо знае, че може да повери тайната си само на шепа избраници, и е готов на всичко, за да я съхрани.

Едва сега ме връхлита с пълна сила разбирането какво открихме с баща ми — единствената хлабава нишка в мрежата от връзки между Колона и неговите помощници. Мрежа, създадена само с една цел — да опази тайната на благородника.

— Може би не е подложил на изпитание само Родриго и Донато — предполагам аз. — Може да е имало и други писма с беладона.

— Вероятно — съгласява се Пол. — А когато приключил, Франческо укрил всичко на място, където никой нямало да се сети да търси. Място, където съкровищата да бъдат в безопасност от враговете му.

Досещам се още преди Пол да го каже.

— Под претекст, че подготвя някакво изгодно начинание, той моли старшите от рода си за достъп до огромните терени, които притежават извън Рим. Но вместо да строи над земята, сред горите, където някога ловували прадедите му, той проектира своята крипта. Огромно подземно хранилище. Само петима от хората му знаят точното място. Сетне, с наближаването на 1498 година, Франческо взима съдбоносно решение. Във Флоренция Савонарола изглежда по-популярен от когато и да било. Той обявява, че в деня преди Велики пости кладата ще е още по-голяма, отколкото предната година. Франческо цитира в „Хипнеротомахия“ части от речта му. Казва, че тази нова религиозна лудост е пламнала като треска из цяла Италия… и се бои за съкровищата си. Вече е прахосал буквално цялото си богатство, а усеща, че след като Савонарола печели умовете на Западна Европа, ще става все по-трудно да се намират и превозват културни ценности. Затова укрива всичко събрано в криптата и я запечатва завинаги.

Бавно осъзнавам, че една от най-странните подробности във второто послание внезапно е придобила смисъл. Моята крипта, пише Колона, е несравнима по рода си, непристъпна за която и да било стихия, и най-вече за водата. Направил е сводовете водонепропускливи, тъй като знаел, че в противен случай скритите му съкровища ще изгният под земята.

— Той взима решение — продължава Пол — в дните преди кладата да замине за Флоренция. Да отиде в манастира „Сан Марко“. И в един последен опит да защити своята кауза да се изправи пред Савонарола. Призовавайки към неговото ученолюбие, към неговата вяра в истината и красотата, Франческо смята да го убеди да свали от кладата предметите с истинска, дълготрайна стойност. Да попречи на проповедника да унищожи онова, което хуманистите смятат за свещено. Но Франческо е реалист. След като чува проповедите на Савонарола, той разбира колко пламенен е този човек, как твърдо вярва в праведността на кладите. Знае, че ако Савонарола не застане на негова страна, остава му само един избор. Трябва да докаже какъв варварин е в действителност новият пророк. Да отиде на кладата и сам да свали предметите от пирамидата. Ако Савонарола все пак се опита да я запали, Франческо ще умре в огъня като мъченик пред очите на целия град. Така ще принуди Савонарола да стане убиец. Само това, твърди той, може да обърне Флоренция срещу фанатизма — а заедно с Флоренция и цяла Европа.