Иън Колдуел - Криптата на флорентинеца

Вече няма надежда да спасят каквото и да било. Всички произведения на изкуството в пирамидата са съсипани, повечето книги са обгорели. Монахът с количката продължава да връща в огъня всичко от тяхната купчина. С всяко отиване до кладата той обезсмисля усилията на тримата. Постепенно тълпата стихва. Дюдюкането и подигравките замлъкват. Хората, които са крещели на Франческо, че е глупак, задето се мъчи да спаси книгите, вече мълчат. Неколцина им викат да спрат. Но тримата продължават да сноват напред-назад, заравят ръце в пламъците, катерят се по пепелта, изчезват за секунди, сетне отново се появяват. Над площада вече не се чува нищо друго, освен рева на огъня. Тримата се задъхват. Нагълтали са твърде много дим, за да крещят. Всеки път, когато се връщат до своята купчина, разказва архитектът, хората виждат червената плът на ръцете и краката им, където огънят е смъкнал кожата.

Първият от тях рухва по очи в пепелта. Това е най-младият, Матео. Чезаре спира да му помогне, но Франческо го дръпва назад. Матео не помръдва. Огънят плъзва над него и тялото му потъва в пирамидата. Чезаре се мъчи да го повика, да му каже да стане, но Матео не отговаря. Накрая Чезаре тръгва, залитайки, към мястото, където е паднал брат му. Когато стига дотам, той също рухва. Франческо гледа всичко това от края на огненото море. Когато чува как Чезаре вика Матео, а сетне гласът му заглъхва, той осъзнава, че е останал сам и пада на колене. За секунда остава така.

Точно когато тълпата решава, че е мъртъв, той с огромно усилие се изправя. Посяга за последен път в огъня, вади две шепи пепел и тръгва към Савонарола. Един от помощниците на проповедника му прегражда пътя, но Франческо спира. Разперва пръсти и оставя пепелта да се изсипе между тях като пясък. После изрича: „Inde ferunt, totidem qui vivere debeat annos, corpore de patrio parvum phoenica renasci“. Цитатът е от Овидий и означава „Малък феникс се роди от тялото на баща си, обречен да живее същия брой години“. После рухва в нозете на Савонарола и умира.

Разказът на Терани завършва с погребението на Колона. Франческо и двамата братя биват погребани едва ли не с императорски почести от своите роднини и приятели хуманисти. И знаем, че мъченическата им смърт не е била напразна. След броени седмици общественото мнение се обръща срещу Савонарола. Флоренция е уморена от неговия екстремизъм, от непрестанните му апокалиптични заплахи. Врагове разпространяват слухове за него, опитвайки да предизвикат падението му. Папа Александър го отлъчва от църквата. Когато Савонарола оказва съпротива, Александър го обявява за еретик и разпространител на зловредни учения. Осъждат го на смърт. На двайсет и трети май, само три месеца след гибелта на Франческо, Флоренция издига нова клада на Пиаца дела Синьория. Там, на мястото на предишните две пирамиди, обесват Савонарола и после изгарят трупа му.

— Какво е станало с Терани? — питам аз.

— Знаем само, че е изпълнил обещанието си пред Франческо. През следващата 1499 година „Хипнеротомахия“ е публикувана от Алдус.

Ставам от стола, защото не ме свърта на място.

— От тогава до днес — добавя Пол — всички, които се опитват да я тълкуват, използват инструменти от деветнайсети или двайсети век, за да отворят ключалка от петнайсети век. — Той се обляга назад и тихо въздъхва. — До днес.

Настава тишина. От коридора долитат бавни, приглушени стъпки. Стоя потресен и гледам Пол. Реалностите на настоящето постепенно се завръщат, отпращайки Савонарола и Франческо Колона обратно на прашната книжна лавица в ума ми. Но странното, тревожно взаимодействие между двата свята не изчезва докрай. Осъзнавам, че по някакъв начин Пол се е превърнал в кръстопът между тях, във връзка, закрепваща парадокса на времето.

— Не мога да повярвам — казвам аз.

Баща ми трябваше да е тук. Баща ми, Ричард Къри и Макбий. Всички, които са се докосвали до тази книга и са жертвали по нещо, за да бъде разгадана. Това е дар за всички тях.

— Франческо посочва разположението на криптата спрямо три характерни точки от местността — казва Пол. — Мястото няма да е трудно за откриване. Дава дори размерите и пълно описание на съдържанието. Липсва само чертежът на ключалката. Терани проектирал специална цилиндрична ключалка за входа. Толкова е херметична, казва Франческо, че ще пази криптата от крадците и влагата, докато някой разгадае книгата. Непрекъснато обещава да включи в книгата чертеж на ключалката и инструкции за отварянето й, но всеки път се отплесва в приказки за Савонарола. Може би е заръчал на Терани да добави чертежа в последните глави, но Терани си имал толкова много тревоги, че пропуснал да го стори.