Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Докато я прибираше към къщи, Мей се опита да говори с нея.

— Много глупаво момиче се оказа. Та ти дори не обичаш риба.

Докато Кристофър забиваше колчето, за което бе закачена каишката, упоритото животно риташе със задните си крака, разгневено, че са го откъснали от предишното място. Но като разбра, че няма да се пребори, заби нос в тревата пред себе си. Само от време на време вдигаше очи и удостояваше света с един от характерните си многозначителни погледи.

— Налага се да поговорим, Суз. Какво ще кажеш?

— Не знам. — Тя извърна глава.

— Обичам те. — Застана пред нея, за да улови погледа й. — Интересува ме едно: искаш ли ме?

— Искам те. Наистина. Само че…

Младежът изчака, но тя не продължи. Тогава преплете пръсти с нейните и я поведе към гигантския кедър.

— Да поседнем и…

— Знам, че звучи глупаво, а и мина доста време, но там разпръснахме праха на Джим. Не ме напуска мисълта, че мястото е нещо като негов гроб.

— Арно ми разказа историята. Тъжна работа.

— Така беше. Още по-тъжно е колко бързо забравя човек.

— В повечето случаи. Стига, разбира се, човекът да не ти е много близък.

— Джим беше чудесен. Тих и вярващ. Щом си изпълнеше задълженията, отиваше в стаята си да чете или да медитира. Много се различаваше от всички нас. Често си мислех дали няма да е по-щастлив в някой манастир.

— Сигурна ли си, че не е пиел тайно? Някой ми спомена…

— Нямаше такова нещо. Точно за това цялата история е толкова необяснима. В интерес на истината…

— Хей! — разнесе се вик откъм терасата. Мей им помаха енергично и без да се колебае, тръгна към тях.

В сърцето й се бе възцарил покой. Намери отговор на онзи мъчителен въпрос. Помогна й, естествено, Куан Ин. Щом получи решението от нея, Мей за пореден път се изненада колко сляпа е всъщност понякога. Трябваше да говори очевидно с Кристофър. Той пристигна в комуната след смъртта на Джим, следователно нямаше как да е замесен. Оставаше да разбере отговора му. Не изключваше той да предложи да отидат в полицията и Мей знаеше, че в такъв случай ще се почувства виновна, все едно тя го е решила.

Надяваше се да поговорят насаме, но Суами й направи знак да се приближи.

— Какво искаш, Мей?

Мей махна неопределено с ръка, сякаш вече е забравила какво е щяла да каже, но го направи толкова несръчно, че тутакси пролича колко не я бива в преструвките — беше непосредствена като коте.

— Исках да разменя две думи с теб, Кристофър.

— Ето ме, твой съм.

— Как да кажа… В края на седмицата ще обработваме меда, а стерилизаторът нещо не е наред. — Мей стисна очи от напрежение. Усещаше лъжата като накриво поникнал зъб в устата й. — Последния път нищо му нямаше. — Тримата крачеха вече към къщата. — Но беше доста отдавна.

Вече в къщата, Мей се чудеше как да разкара Суами. Хрумнаха й няколко идеи, но знаейки колко несръчни са всичките й подобни опити, съобрази, че само ще събуди подозренията на Суами.

— Ще го погледна след чая.

— Какво ще погледнеш? — Мей погледна неразбиращо Кристофър.

— Това, което току-що ме помоли, Мей. Стерилизатора. След чая.

— Да, разбира се! — възкликна тя. — Трябва да изпия и дозата си женшен, а съм го забравила на нощната си масичка. Суами, бъди добро момиче и ми го донеси…

Без никакво колебание Суами тръгна към стълбите. Мей мигом сграбчи ръката на младежа и го поведе към центъра на преддверието, точно под многоцветния витраж на тавана.

— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя развълнувано.

Кристофър се озърна и прошепна съзаклятнически:

— Според мен те вече ни подозират.

— Дръж се сериозно.

— Извинявай — засмя се той. — Ако искаш, ще погледна стерилизатора сега, ще поговорим в кухнята — На стерилизатора му няма нищо. Просто не успях да измисля друго извинение, за да поговорим насаме. Много съм разтревожена. Тук става нещо… Нещо не е наред. И съм сигурна, че е свързано със смъртта на Джим, защото… — млъкна и погледна към площадката на горния етаж. Стори й се пуста. — Какво беше това?

— Нищо не чух. — Кристофър проследи погледа й.

— Сякаш някой затвори врата.

— Възможно е. Защо е всичко това, Мей?

— Най-добре да излезем навън.

Младежът се остави да го избутат по коридора към кухнята.

— Все едно сме от МИ 5. Да не набираш нови сътрудници? — Стояха пред задния изход на къщата — остъклена врата към терасата. — Отсега те предупреждавам, Мей, че няма да гълтам микрофилми. Няма да го направя дори заради теб.

Излязоха навън и Кристофър се обърна да затвори вратата. В това време Мей, вече на няколко крачки от него, стъпи върху широките каменни плочи, с поникнали между тях жълти калдъръмчета. Той се отправи към нея и в същия момент се разнесе силно дрънкане от търкалянето на нещо тежко. Приличаше на гръмотевица. Двамата погледнаха нагоре, но небето беше ясно. По водосточната тръба се чу тежко тупуркаше и след миг се изтърколи обемиста черна топка.