Каролайн Греъм - Маската на смъртта

В отговор на дългите му опити за сближаване тя изрази чувствата си един-единствен път. Тръгвайки си от зоологическата градина, той се опита да сподели колко съжалява за предишното си държане. Едва произнесъл първите си думи, дъщеря му се разкрещя:

— Спри! Стига! Не те интересува!

Никога повече не направи опит да подхване такъв разговор, но не спря да настоява да са заедно.

Преди пет години всичко се промени. На своя шестнайсети рожден ден Силви изчезна от къщи. Отиде на училище, ала не се прибра. Обезумял от тревога, Гай реши, че е отвлечена, но понеже не постъпи искане за откуп, логично бе да заключи, че е загинала при катастрофа или улична престрелка. Обади се в полицията. Когато чуха на колко години е, проявиха дразнещо спокойствие. Увериха го, че е решила да преспи при приятели или просто иска да остане малко сама.

Гай пусна думите им край ушите си и лично отиде в училището да потърси някой от нейните приятели. Име не знаеше, защото Силви никога не обсъждаше личния си живот у дома.

Най-накрая въведоха в кабинета на директора високо момиче с неприкрито презрение в погледа. Без да трепне, тя заяви, че Силви горяла от нетърпение да навърши шестнайсет години, за да се махне от къщи.

— Сподели с мен — завърши момичето, — че винаги е мразела родителите си.

Същата нощ Фелисити, току-що прибрала се след трети курс на лечение и поради това с доста бистър ум, трябваше да изслуша наситените с болка признания на съпруга си.

— Твърде си зает със себе си и си прекалено обсебен от стремежа да правиш пари, затова не си забелязал, че тя ни ненавижда от години.

Гай откри тогава дъщеря си доста бързо. Беше отишла да живее с група младежи в Излингтън. Квартирата му се видя прилична за онова, което бе чувал за такива места. Имаше вода, ток, парчета от килим по пода. Тръгна да я търси, въоръжен с документи, според които тя получаваше като подарък за рождения си ден тригодишен състезателен кон. Щом го видя, Силви започна да крещи, да го обижда, едва не го заплю в лицето. След дългите години на пълно безразличие и каквато и да било реакция спрямо неговия интерес, тази нейна постъпка го разтърси като електрошок. Отстъпи стъписан, но дълбоко в душата си изпита и радост. Тя захвърли документите и му затръшна вратата. Приятелите й очевидно ги бяха събрали обаче, защото научи, че след месец конят е продаден почти наполовина по-евтино.

Следващите няколко години представляваха низ от прибирания и изчезвания. Гай нае детективската фирма „Джаспър“ — така знаеше винаги къде живее и какво прави. Никога не живееше сама, в групата винаги имаше по някой мъж. Връзките, ако бе имало такива, никога не траеха дълго. Гай често пишеше писма на дъщеря си и в плика обикновено поставяше и чек. По-солидни за Коледа и за рождения й ден. Никога не получи отговор на писмата си, но чековете винаги биваха осребрявани — знак, че все го бива за нещо. Навършеше ли двайсет и една години, и това малко удоволствие щеше да му бъде отнето.

Колко много прилича на мен, често си мислеше той: търпеливо чака да дойде нейното време, когато ще може да ме унижи така, както аз съм я унижавал години наред. В един такъв момент му хрумна и ужасяващата мисъл, че на нейно място той никога не би простил. Дали пък не чакаше да се изравнят — дванайсет години я беше пренебрегвал, значи и тя ще се държи настрани от него толкова. Нямаше ли да му е по-лесно да преодолее мъката си, ако Силви бе умряла?

И тогава тя изчезна окончателно. Когато Джаспър получи информацията, здраво се залови за работа; наеха и допълнителна следователка. През това време Гай се мяташе на дъното на отчаянието. Преди да загуби всякаква връзка с местонахождението на дъщеря си, не си беше давал сметка от какво голямо значение е това за него. Мислеше за нея през всеки миг от деня или нощта. Тревогите му взимаха застрашителни размери — имаше опасност да загуби разсъдъка си. Дори му хрумна идеята да пусне съобщение в пресата от рода „Изчезна наследничката на империята Гамлин“. Ако предоставеше и снимка, все някой някъде щеше да я зърне. Даде си сметка обаче, че и без това съсипаните отношения баща — дъщеря няма да спечелят нищо — напротив: по този начин щеше да отреже завинаги всяка възможност за, макар и минимално сближаване. Ето защо се отказа.

И точно тогава при него се появи Джаспър с вестта за някакъв незначителен пробив. Бе успял да изкопчи от фризьора на дъщеря му трохи информация.

Очевидно на Силви й бе дошло до гуша от Хемърсмит (а и на кого не би му омръзнало това място, скъпи?) и се бе изнесла някъде на тихо, чисто и спокойно място.