Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Тръгна към кухнята, откъдето се носеше божествен аромат на сладкиш с шоколадов крем. На закуска Гай изяде четири парчета. Теглото се отразява добре на мъжете. Когато се запозна с него, той приличаше на изгладняло улично псе. Движеше се плавно и леко, а стомахът му бе залепен за гърба.

Тя грабна няколко парчета сладкиш и ги натъпка в устата си, с наслада изсмука масления сок, а другото изплю в умивалника. Ако искаше да остане в сегашната си форма и размери, не биваше да гълта.

Едва след това запали цигара и се загледа навън през бронираните прозорци. Някакъв минувач надникна и тя побърза да се изнесе към спалнята на третия етаж. Бързо заключи вратата и се просна върху леглото на Гай. Той държеше да спят в една стая. От чиста злоба, според нея. Беше неудобно и за двамата. Гай спеше неспокойно, бълнуваше, мяташе се, смееше се. Беше убедена, че се смее на нея. Върху нощната му масичка в седефена рамка бе поставена снимката на дъщеря им. Фелисити никога не гледаше към нея. Знаеше я отлично. Или поне щеше да я знае, ако имаше сили за това. Сълзи на самосъжаление опариха очите й.

Спомни си първите несръчни стъпки на малкото момиченце в школата по балет; тъгата на детето, когато разбра, че ще трябва да ходи на училище; колко много плака, когато любимото й пони умря. Захлупи със замах снимката и стъклото се счупи. Потънала в самосъжаление, жената реши, че има нужда от питие.

Питие и няколко хапчета за ободряване. Все още вършеха работа. В клиниката я предупредиха, че може да посяга към тях само в краен случай. А нима това не е краен случай — в ясен слънчев ден в сърцето на Белгревия да си самотен и ужасно нещастен в девет часа сутринта. Една вана също щеше да свърши работа. Пусна елегантните кранове, сипа ароматни соли и отиде за нова цигара. Когато се върна, погледът й попадна на огледалото: мършаво лице с вече ясно очертани бръчици около очите. Напразно беше отишъл животът на десетки неродени агнета, от чиито ембриони бе приготвен специалният козметичен препарат против бръчки. Тя ядосано заби нокти в тънката кожа и остави дълбоки следи в нея.

Излизайки от банята, шум от компресор я накара да изтръпне. Работници ремонтираха настилката на улицата, но й се струваше, че машините са едва ли не в нейния череп.

Най-неочаквано спряха и до нея стигна глас ​от площадката пред входа:

— Госпожо Гамлии?

Фелисити надникна навън. Непознат младеж оглеждаше със страхопочитание внушителната сграда. Изтича надолу по стълбите и отвори. Очевидно не беше очаквал някой да му отвори, ​защото отскочи сепнато назад. На платното пред дома им бе спряла камионетка с реклама на фирма за химическо чистене и дребни шивашки поправки.

Младежът й подаде една бележка и лаконично съобщи:

— От офиса на господин Гамлин, госпожо.

Тя едва не се изсмя на неговото надуто държане. Все пак прочете бележката — съдържаше списък на костюмите и саката, които да предаде на момчето от химическото чистене. Отдолу седеше подписът на Джина Ломбарди.

— Почакай — нареди Фелисити. Остави го на площадката, но знаеше, че след минута той ще е вътре.

Извади от дрешника описаните дрехи и на един от реверите забеляза следа от червило. Очевидно това бе и целта на поръчката. Излезе на стълбищната площадка и извика към момчето в преддверието:

— Дръж. — Хвърли саката и панталоните и с поглед проследи как се издуват и кацат бавно на най-различни места.

Младежът се изчерви и започна да ги събира, Фелисити се засрами от своята, грубост. Бяха я учили, че човек винаги трябва да се държи възпитано с обслужващия персонал.

Младежът започна да проверява един по един джобовете: изваждаше хастара и пак го пъхаше в процепа. Държането й явно не го смути. Знаеше, че богатите могат да си позволят всичко. Тъкмо щеше да има какво да разказва на Хейзъл тази вечер. В един от джобовете напипа плик. Извади го и надлежно го постави върху масичката до външната врата. Необяснимо защо се почувства задължен да обясни какво прави:

— Трябва да проверяваме всички джобове, госпожо.

— Ясно, още дълго ли ще трае? — попита Фелисити. Наведена над перилата, търпеливо го чакаше да свърши.

Младежът излезе, затръшвайки вратата след себе си, и тя бързо изтича долу, за да види какво беше сложил на масата. Обикновено Гай не оставяше улики в джобовете си. В офиса си разполагаше с машинка за унищожаване на хартия. В последно време се държеше разсеяно, но това не беше обяснение.

С разтреперани пръсти Фелисити отвори плика, адресиран до двамата. Вбеси се, че не й го е показал. Извади писмото и го прочете. След това го зачете отново. Най-сетне асимилира информацията. Приседна и дълго остана така. Когато се съвзе, отиде в дневната. Вдигна слушалката на телефона и набра един номер.