Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Всеки ден към десет сутринта Кен в ролята си на Задкиел — планетарният служител на светлината — слизаше, за да се заеме със сериозно настройване на подходящи вълни. Сядаше в поза „Лотос“ с притворени в покорство очи, а ноздрите му потрепваха от вълнение. Ведно със свръхсъзнанието си той правеше опит да проникне отвъд външните предели на живота и същевременно да се потопи във Вътрешната матрица на реалността. За изпълнение на тези задачи щеше да му помага ядреният му прихващач — малък медальон със златно покритие, обсипан с дребни пирамиди, които улавяха токсичните енергии (от микровълни, киселинни дъждове, канцерогенна радиация, негативното отношение на Джанет и т.н.), след това обработваха вибрациите на ДНК, докато токсичността се разсее и състоянието се хармонизира.

Хедър (или Тетис, както бе астрално известна) се настани до съпруга си. Тя дишаше шумно през носа, изключила се за малко от своята космическа задача — като се започне от енергийно презареждане, мине се през среща с великите богове на кристалната решетка и се стигне до пътешествие до Венера за освежаване на приятелските връзки с духовете на прародители, които също като нея са избегнали потъването на континента Атлантида.

Имаше случаи, когато Хиларион, партньорът на Кен от другата страна, се появяваше при първото най-просто повикване, но често се налагаше да го зове продължително и да го моли да се появи. Днес партньорът заяви присъствието си още преди Кен да е отворил уста, за да поеме първата глътка от атмосферата на Висшите селения.

— Тук съм, землянино. Приемаш ли Наситения пламък на Присъствието на свещения огън?

— Приветствам те, уважаеми Хиларион. Приемам Властта на огъня и обещавам да работя за усъвършенстването, за запазването и разгласяването на Космическата идея и единствено да се посветя да се установи духът на любовта сред човечеството.

— Добре тогава. Знай, че обитателите на Висшите селения имат желание да окажат помощ за разпространяването на Божието съвършенство в света на формата и нека бъдат благословени усилията ти.

— Моля те, предай сърдечната ми благодарност на всемогъщите висши създания, велики Хиларион.

Двамата продължиха така още известно време. При подобни сеанси се случваше старият дух да им съобщи някое пророчество, което даваше на Задкиел и Тетис нови доказателства за величието на Космическия пулс. Миналата седмица например ги удостои с информацията, че ако поискат и са в подходящо състояние на духа, проследят ли всяка изоставена железопътна линия в Англия до първоначалния й изходен пункт, ще получат доказателство, че Иисус — Космическият Христос — е посещавал държавата им през последната половина на XX век.

— Имам предсказание за теб, Задкиел. — Кен приседна от изненада, а Хедър, тъкмо изправила се да си ходи, също седна. — Тази нощ при изгрева на лупата богиня Астарте ще се преобрази в жена от плът и кръв и ще се появи сред земните жители, за да разпръсне лунна мъдрост.

— Божичко! — не се сдържа Хедър.

— Предлагам да обмислиш възможността да се обгърнеш в светлина, за да си готов. Може да призовеш и подкрепата на многочислените легиони на Всевишния. Визуализирай се в електронни модели. Поддържай ритъма на призоваване. И не предлагай на жената освежителни напитки.

— Не, разбира се, че няма, велики Хиларион. — Сякаш бе възможно да са толкова глупави. — Имаш ли някаква представа как точно ще…

Ала астралният му партньор вече се беше оттеглил в своята галактика. За съвсем кратко думите „Аз съм“ останаха като огнени очертания, после бързо изчезнаха. Кен изпусна дълбока въздишка, връщайки се обратно към своя свят. Обърна очи към Хедър.

— Какво ще кажеш?

— Оо…! Каква чест да сподели с теб пророчеството.

Кен се изчерви смутен и се загледа в стъпалото на обърнатия си нагоре ляв крак.

— Дали е редно да кажем на другите?

— Разбира се — отвърна Кен. — Няма да е честно да го скрием. Представи си само колко ще се изненадат, ако не го направим. А трябва да браним и Учителя. Вече е толкова възрастен и крехък. Подобна изненада може да му дойде много.

Суами доеше Калипсо, опряла буза в бедрото на животното. Подръпваше внимателно тъмните набръчкани цицки на вимето и следеше как струйките мляко се стрелкат в пластмасовата кофа.

Когато не я дояха, Калипсо живееше на свобода навън. Тук помещението бе чисто варосано и се затваряше с широка врата. На рафтовете покрай стените грижливо бяха подредени ябълки. Макар и леко поизсъхнали, плодовете миришеха приятно. Същото се отнасяше и за сеното на Калипсо, което се сменяше всеки ден.