Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Скоро след това присъства на няколко спиритически сеанса. Майка му — наистина — не се яви, но той изпита известно облекчение, виждайки страданието на другите. Някои от присъстващите бяха загубили децата си и гледката на изтерзаните родители, стиснали по някоя играчка с надежда да привлекат вниманието на духа на починалото си дете, помогна на Арно да види своята скръб от друг ъгъл. В края на краищата майка му почина на близо осемдесет години и ако се вярваше на думите й, беше твърде изморена от живота.

Полека-лека острата болка се притъпи и скръбта му стана по-поносима. Самотата обаче не изчезна. Копнееше за запознанства, макар да недоумяваше как точно ще ги осъществи. Към единственото му хоби — четенето — се добавиха предложенията на доброжелатели да започне да посещава някой клуб за хора с неговите интереси. Макар и далечен, вариантът беше добър. След дълги колебания се записа в курс за литературна критика, организиран в техническия колеж в града.

След една от поредните сбирки той се отби в магазинчето „Дарове на природата“ да си купи мед. На таблото за съобщения прочете необикновена обява със заглавие: „Среща с любимите ви хора“. Заради така скъпите му думи „любими хора“ или защото предлагаха двудневно прекарване вън от града и от потискащата обстановка на дома му Арно реши да отиде. Трябваше да внесе доста голяма сума. С тези пари би могъл да прекара цяла седмица в Испания, но прецени, че това е шанс да се запознае с нови хора и си заслужава да ги даде. Освен това темата „Човекът — многопластово космическо създание“ събуди любопитството му.

При откриването първо говори Йън Крейги — почетен основател на комуната. Идеята, че всеки човек, включително и той самият, е многопластово създание също като Всевишния, допадна на Арно и дори му се стори забавна. Хареса му и компанията на присъстващите, и разнообразието на курсове за помощ: Цветотерапия, Хармонизираща терапия, Да разкъсаш негативната си предразположеност, Грижа и прочистване на астралното ти тяло . Щеше да получи и основна консултация, за да разбере коя е най-подходящата за него терапия. За себе си беше решил, че е хармонизиращата. Точно в този момент вратата към просторното помещение, наричано от всички солариум, се отвори и се появи Мей Кътл. Ярко оцветената тафта на полата й издаваше тихо шумолене. Хармонично съчетаните черти на лицето й поразиха Арно. Леко удълженият й нос се открояваше на фона на деликатна и нежна кожа, покрита с нежен мъх. Високите скули и блестящите очи създаваха впечатлението, че във вените й тече унгарска кръв.

След вечеря тя свири на чело. Омагьосан от бързата игра на лъка и от чувствените звуци, Арно разбра не само, че я обиква, но че и винаги е обичал тази жена. Понеже тя се беше включила в групата за цветотерапия, и той се записа там и при всяка възможност се потапяше в емоционалността и щедростта на богатата й натура. Благодарение на нейното присъствие много скоро и напълно неусетно настъпи ред в аурата му, в гардероба, в навиците му за сън и хранене, в отношението му към Космоса. Арно посети още три такива двудневни сбирки, после продаде къщата си и се засели завинаги в Господарската къща.

Всичко това се случи преди осемнайсет месеца, а щастието, което изпита в началото на живота си тук, ставаше все по-голямо и всепоглъщащо. Постепенно се отърси от самотата, сякаш е стара кожа.

От членовете на комуната, които завари в къщата, останаха само Мей и Учителя. Другите, както често се случва на такива места, се присъединиха към други общности или се върнаха в света на обикновените хора. Междувременно пристигаха нови попълнения и можеше да се каже, че в момента комуната е в разцвет. Добрият им финансов баланс позволи да изпратят малко пари в Еритрея или където имаше нужда от тях.

Усетил се, че пак се е отклонил от плевенето, Арно се ощипа по ръката. За кой ли път си зададе въпроса дали не сбърка, като избра курса по дзен-философия. Стисна зъби и решително се зае да изпълни препоръките на Учителя — да си повтаря гласно позитивно окуражаване.

— Колко чудесно е наистина. Истинска магия — провикна се той и заби мотиката в корените на поредния плевел. — Почиствам репичките, а след малко ще продължа и към зеления фасул. Какво удоволствие!

Никакъв резултат. Само след няколко минути си представяше Мей и го обзе копнеж да е край нея. Да й служи, да я обожава. Да обръща страниците на партитурите й например, да й приготви лимонов чай на малкия спиртник в стаята й. Или само да седи и да се къпе в очарованието, което излъчват греещите й грижовни очи.