Фридрих Незнански - Голямата игра

Саид беше дребна риба, но дългобрадият — Ибрахим Кадуев, беше друго нещо. Наложи се да се разправя с него най-дълго…

Солонин погледна към пътниците и каза няколко успокояващи думи на английски и на фарси, като им обясни, че трябва да вържат терористите. После при него дойде командирът на самолета и се поклони, допрял пръстите си до устните. Явно изпитваше дълбока благодарност.

След него излезе вторият пилот, тъмнорус мъж, сигурно беше англичанин.

— Командирът ме помоли да ви предам благодарностите му. И признателност от името на всички пътници.

— Разбрах го вече — кимна Солонин, наблюдаваше внимателно как стюардесата грижливо и умело връзва ръцете и краката на омаломощените терористи. — А какво прави вашата служба за безопасност?

Първият и вторият пилот се спогледаха. После вторият кимна към задната седалка, където шаваха сънливо двама овързани здравеняци и недоверчиво поглеждаха към началството.

Тепърва щяха да си понесат наказанието. Не стига, че са позволили да бъдат разоръжени, но и не си мръднаха пръста, докато нападателите изпразваха джобовете на пътниците.

— Къде искаха да ги откарате? — попита на фарси командира на полета Солонин, за да спечели доверието му.

— В Баку — отговори той, изненадан от разнообразните умения на този необикновен пътник.

— И аз съм за там — въздъхна Солонин. — Сигурно ще трябва да остана при вас най-малко два дни, докато се намери удобен транспорт.

Знаеше, че самолетът за Баку лети три пъти в седмицата, а Турецки вече го очакваше.

Командирът на самолета отново наклони глава, после се изправи и намигна — ще се опитам да направя нещо, щом нашият спасител бърза.

Той покани Виктор в пилотската кабина.

Там беше доста просторно. Можеше да се отпусне и почине.

— Какво ще стане с терористите? — попита Солонин и пое от ръцете на очарователната стюардеса чашата ароматно кафе.

Картинката беше ясна — за иранците терористите бяха борци за исляма, за независимост от неверниците; идват от народ с гореща кръв, просто казано — муджахидини. След като кацнеха, веднага щяха да ги пратят да си починат от неуспеха. В Техеран нямаше да чуят нищо по-страшно от „Аллах акбар“. Ако на самолета беше посегнал някой европеец, властите щяха да му отрежат някои части за назидание.

За съжаление вече се беше издал какъв е, а можеше тихомълком да се върне и да отлети за Баку с друг полет. Но трябваше да се придържа към подготвената легенда. Питър Редуей му беше казал, че Турецки ще е неговият телохранител, секретар, съветник и едва ли не евнух. А той самият щеше да мине за важна и желана в Баку, личност, дошла да се поинтересува за нефта, който Аллах успешно е криел от болшевиките, докато е дошло неговото време и идеите му, достъпно изложени в Корана, не възтържествували.

В Баку щяха да го пазят като зеницата на окото си. Нали зад него стояха уж милиарди долари, а по сегашните стандарти на Изтока това бе най-добрата гаранция. Беше му любопитно какъв ли паспорт щеше да му връчи Турецки на летището.

Солонин размишляваше, сърбаше от кафето и зяпаше ухилените стюардеси, които за първи път виждаха на живо в действие Джеймс Бонд — висок, добре сложен, с усмихнато по детски лице.

В Техеран не чака много. Имаше чартърен полет за Баку и командирът на самолета му намери място в него.

Отново се наложи да лети с хора от Изтока, които го гледаха изпод вежди. Самолетът беше пълен с боядисани в маскировъчни цветове сандъци, здраво заключени с катинари. Сигурно беше оръжие, нямаше какво друго да бъде. Автомати срещу арменците в Карабах или срещу руснаците в Чечня.

Останалите пасажери в самолета дремеха, сгушили глави, за да не чуват рева на самолетните турбини. И в същото време го поглеждаха накриво.

Реши да затвори очи и да се престори, че спи. Все едно хич не го интересуваше какво карат и кои са. Не приличаха на чеченци. Поне това бе добре… Но все пак нямаше да го оставят на мира. Ето, споглеждаха се, шепнеха си нещо и продължиха да надничат. За тях всеки европеец беше потенциален противник, враг на Аллаха. И рано или късно трябваше да се разправят с него. По-добре рано. Някъде в Корана сигурно пишеше: „Никога не отлагай убийството на неверник за утре, ако можеш да го направиш днес.“ Или нещо подобно. О, Господи! Пак щеше да се наложи да размахва ръце и крака. В един самолет няма по-лошо занимание от това.

Един от пътниците запълзя към него, сигурно искаше да провери дали спи.