Фридрих Незнански - Голямата игра

— Има ли свидетели? — попитах аз. — Или и те са нечии хора?

Самед затвори очи и поклати глава: нямаше свидетели.

Добре, позната работа, щяхме да минем и без тях.

— А някакви веществени доказателства, отпечатъци от пръсти, нещо друго?

Той сви рамене.

— Моля да ме разберете правилно, Александър Борисович — каза той. — Мога да ви покажа събраната досега информация едва след като дадете съгласието си. Не и преди това. Трябваше веднага да ви го кажа, но според мен това беше уговорено с господин Меркулов… — погледна към Костя и той кимна в знак на съгласие. — Имате право да вземете със себе си когото пожелаете, хората ви ще имат същия статус като вашия.

Кой знае защо веднага се сетих за Лара Колесникова. Виж, да наемем с нея една луксозна стая в някой хотел на „Интурист“… Не се съмнявах, че в Баку със сигурност има „Интурист“.

— Ние с вас, Самед Асланович, обсъждахме и друг въпрос — обади се Костя. — Говоря за легендата на господин Турецки. Изключено е да отиде там със собственото си име.

Лицето на младежа се сви в кисела гримаса. Страшен мързеливец, помислих си враждебно, сигурно веднага си представи как ще заскърца от неудоволствие ръждясалата чиновническа машина, която трябваше непрекъснато да смазват. Само това им трябваше, да се занимават с новия ми паспорт, с моята легенда…

— Възнамерявате ли да промените външността си? — попита Самед.

— Само това липсваше!

— Мисля, че въпросът ще бъде решен положително — важно заяви Самед. — Да разбирам ли, че сте съгласен да поемете случая?

— Да — каза вместо мен Меркулов.

— Разкажете ми със свои думи за станалото — помолих аз, успокоен също като домакина ни. Положителният отговор на Костя ме освободи от товара на съмненията.

— Станало е на площад „Ахундов“, почти в центъра, до паметника на поета. Както вече казах, три коли са изпреварили автомобила, с който е пътувал моят втори братовчед Алекпер. Спрели пред него и му препречили пътя.

— Да, две деветки тъмносив металик — спомних си аз. — И бяло волво. А с каква кола е бил вашият близък?

— Той е преди всичко близък на президента. — За първи път от началото на разговора в очите на събеседника ни се мярна жестокост. Той дори разтегна по някакъв начин пълничките си устни и те заприличаха на дълга чертичка.

— Трябва да знаете, че за мен това е абсолютно все едно — казах аз. — Ще дойде време — ще се поинтересувам. И тъй, повтарям въпроса си: с каква кола е пътувал към мястото на събитието вашият роднина? Вашият. Когато разговарям с президента, ще го попитам същото.

— Бил е с мерцедес — отговори Самед Асланович, сякаш можеше да има някакво съмнение с каква кола би пътувал толкова важен човек?

— Брониран? С охрана? А се изплашил от някакви си лади с цвят на мокри кокошки?

Костя подсмъркна високо и поклати глава.

— Предупреждавах ви — отговори той на жалостивия поглед на Самед. — Александър Борисович има специфичен подход към нещата. Ще трябва да свикнете. Ако този разговор ви се струва неуместен, Самед Асланович, ще е по-добре да спрем и да почакаме да пристигнат документите…

Самед се замисли. Явно твърде много искаше да стане извънреден и пълномощен посланик именно тук, в Москва. Виждаше се по очите му.

В Париж нямаше да се чувства толкова уютно. Там нямаше пред кого да се перчи, че президентът му се пада чичо. В Москва засега това минаваше. Разбира се, той беше прекарал и детството си тук.

— Мерцедесът е бил брониран — отговори той. — Но шофьорът не е искал излишни жертви. Дотичали зяпачи, насъбрала се тълпа…

— Защо не е дал газ? Ладата щеше да отлети от мерцедеса като билярдната топка от щеката — поинтересува се Костя.

Въпросът беше излишен. Нито шофьорът, нито братовчедът са играели някаква решителна роля в този сблъсък. Всичко опираше до „черното злато“, да го вземат дяволите дано!

Аллах е дал на правоверните огромното богатство от нефт, а те дори нямаше да знаят какво да го правят, ако неверниците не бяха изобретили двигателя с вътрешното горене и останалите чудесии. И ето че интересите се препокриват… Неверниците дават на правоверните ракети, самолети, мерцедеси и кадилаци, а те пък на тях — нефт.

Чудесно го е измислил Аллах. Нашият Йехова или Саваот се е сетил по-късно. Натикал каквото останало в труднодостъпни места: в тундрата, в ледените морета… И ето че неверниците превиват гръб пред друговерците. А те се възползват от обстоятелствата и се претрепват да броят пачките с долари. И се надсмиват над гордите християни, които си мислят, че светът е създаден за тях.