Фридрих Незнански - Голямата игра

Виктор Солонин спеше в креслото си до илюминатора, когато някой грубо го блъсна в рамото.

Той моментално се събуди, хвана автомата за цевта, но веднага рязко прибра ръката си. Опита се да се успокои. Току-виж този красавец с черните мустаци натиснал спусъка. Като нищо. Виж как се е опулил и гледа с бялото на очите…

— Пари… Слушай, пари, валута имаш ли? — изръмжа нападателят и допря цевта до слепоочието му.

„Това трябва да е отвличане на самолет“ — помисли си Солонин и с крайчеца на окото си видя как няколко чернобради мъже събират портфейлите на пътниците.

— Да беше махнал пушкалото — каза Виктор, преструвайки се, че иска да бръкне във вътрешния джоб на сакото си.

Положението беше безизходно. Отдясно — илюминаторът, зад който далече в ниското плуваха облаци, отляво — изплашен, сумтящ дебелак, а шкембето му препречваше пътеката.

— Руснак си, нали? — кръвожадно се озъби джигитът и за по-убедително щракна затвора.

— Емигрант — отговори Виктор, — ако това ви интересува. Преди революцията дедите ми са имали някаква собственост в Русия. Новите власти обещаха да ми я върнат.

— А защо летиш за Техеран? — не мирясваше онзи.

„Сигурно е чеченец — помисли Солонин. — Не желаят да летят през Москва и аз напълно ги разбирам. А дори не ми се мисли как са качили на борда оръжието.“

— Ей, Саид! — извика висок дългобрад чеченец, който броеше парите в нечий чужд портфейл. — Какви са тези разговори, а? Като не дава, гърмиш и ги вземаш!

Беше с най-дългата брада от всички и може би затова ги командваше, макар да изглеждаше по-млад от другите. Явно говореха на руски, за да не ги разберат пътниците; всички до един бяха смугли брюнети. Солонин се чувстваше сред тях като албинос.

— Тук има един руснак! — съобщи Саид на началника. — Какво да правя с него?

„Ето какъв бил проблемът — помисли Солонин: — щом е руснак, въпросът опираше само до това как да го убият — мъчително бавно или с един изстрел в главата.“

Дебелият мъж до него, потънал в пот от страх, погледна Солонин с любопитство. Преди това, изглежда, го беше смятал за англичанин. А то… Дори се опита да стане и да се премести, за да не се изцапа с кръвта на неверника.

— Нищо няма да ми направите! — обади се изведнъж весело Солонин.

— Защо да не ти направим? — полюбопитства приближилият дългобрад.

— Куршумът от автомата ще пробие корпусът на самолета — отговори Солонин. — А ако ме простреляш в главата, ще пробие илюминатора. Салонът ще се разхерметизира. С всички произтичащи от това последствия. Ще отидем на небето за едното нищо. И живите, и мъртвите, и правоверните и неверниците.

Приближиха се и останалите, спряха да броят банкнотите. Спогледаха се. В тренировъчните лагери не бяха им разказвали нищо такова.

Не бързаха да попаднат в обятията на хуриите 2 2 Девойки от митичния мюсюлмански рай. — Б.пр. в рая. Поне не и преди пълното освобождаване на родината. И макар че вкъщи сигурно ги очакваха вече отдавна остарели фурии, заобиколени от досадни деца, все пак не искаха да отиват при Аллах.

— Я го пусни да мине! — каза дългобрадият на дебелака и той се надигна с пъшкане, за да направи път на отракания пътник.

„Това вече е друга работа — мислеше си Солонин, докато излизаше на пътеката. — На какво само ви учат в тренировъчните лагери! Поне да ми бяхте вързали ръцете или да ми бяхте сложили белезници.“ Сега поне имаше някакъв шанс, най-малкото да спечели време.

Тясната пътека бе идеално място за това, което възнамеряваше да направи Солонин. Чеченците се блъскаха един в друг, а автоматите само им се пречкаха. Но никой от тях така и не натисна спусъка. Той ги натръшка на пода без особено усилие, а след това дори им нанесе още някой друг удар за всеки случай, макар никога да не му бе доставяло удоволствие да удря повалените си противници, после им събра автоматите.

Пътниците го зяпаха с широко отворени очи, онемели като мъртъвци, а той започна бавно да вади документите от джобовете на зашеметените от мълниеносните му действия терористи.

Солонин се запозна внимателно с документите. Бяха чеченци, сигурно също пътуваха за Баку. И при добро поведение от тяхна страна Солонин нямаше нищо против да лети с тях дотам.

Постара се да запомни лицата и имената им. Сигурно и друг път щяха да се срещнат, и то неведнъж. Знаеше, че в Баку чеченците се чувстват като у дома си, излежаваха се по плажовете на Апшерон, обикаляха из дюкяните и пушеха хашиш в бордеите на стария град.