Фридрих Незнански - Голямата игра

— Че какво общо имам аз? — попитах.

— Нищо — отговори Слава. — Имаш най-желязното алиби от всички останали следователи в прокуратурата. И затова решиха да поверят случая на теб. По-точно казано, помолиха ти да се заемеш са него.

Знаех, че някои молби са по-задължителни и от заповед. От сериозния поглед на Меркулов разбрах, че сега нещата стояха точно така.

— Ако не вярваш, можеш да се свържеш с Редуей — рече Костя и кимна към клетъчния ми телефон. — Съгласувано е с него.

— Вярвам ти — свих рамене. — Но все пак бих го попитал.

Във Вашингтон, където звънях, по това време Питър трябваше да си бъде вкъщи. Но можеше и да не е там. Затова се зарадвах, като чух гласа му.

— Здравей, Александър, чаках да ми се обадиш. Трябваше да се съглася без твое знание. Казаха, че само ти можеш да разплетеш този случай. Говоря за отвличането в Баку. Впрочем това напълно отговаря на нашите интереси.

— Върви, че откажи — въздъхнах аз.

Харесваше ми да бъда гражданин на света. Но до известно време. После ми омръзна. Обикаляш из чуждите страни, преследваш техните престъпници и терористи, а непрекъснато се питаш какво ли става у нас. Сега е модерно вината за какво ли не да се стоварва на руската мафия, това е удобно за всички…

— И какво решаваш? — откъсна ме от патриотичните мисли Питър. — Ще се заемеш ли или не? Нали щеше да заминаваш за Хавайските острови?

— Да, щях — въздъхнах аз и погледнах към Ирина, която запазваше ледено спокойствие. Дали на Хаваите или в Колима… За Хаваите жена ми трябваше да си приготви бански костюм и слънчеви очила, а за Колима — ватенка, ушанка, дебели дълги панталони.

А иначе нямаше кой знае каква разлика. Тя възнамеряваше да дойде с мен на Хаваите, а дали щеше да дойде в Колима, не се знаеше.

— Питър, не се сърди — казах аз, — ще се заема със случая, къде ще отида? Но после си искам отпуската!

— Добре — в гласа му прозвуча разочарование. — Действай. В Хонолулу ще отидеш след Нова година. Мога и аз да дойда с теб.

— След Нова година никой няма да ми даде отпуска — рече Ирина. — Скитайте си двамата по бордеите.

Винаги бях подозирал, че тя има превъзходен слух, но чак пък толкова…

— Кой ти трябва? — попита Питър. — С кого искаш да работиш?

— Витя Солонин — малко припряно отговорих аз, преди Питър да потъне в догадки кого бих си избрал.

Питър замълча, размишляваше.

— Двама руси мъже сред милиони тъмнокоси е малко прекалено. Отдавна казвам, че в групата трябва да имаме двама араби.

— Въпрос на фасада — казах аз. — Солонин е пълномощен представител на международен нефтен консорциум, а аз съм му съветник или бодигард.

— Това ми харесва — прокънтя смехът на Питър. — Представям си те в ролята на телохранител на Виктор!

— Къде ще се меря с него — възразих аз. — С уменията му бързо да се ориентира в обстановката, да намира решения на проблемите, плюс обаянието му и всичко останало. Кой може да му устои?

— Добре — съгласи се той. — Имах някакви други планове за Виктор, но нека бъде така, както искаш… Какво ще кажеш за Джек Франк?

Не знаех какво да отговоря. Питър ми даваше най-добрия от най-добрите. Явно съзнаваше колко важен беше този случай и затова бе толкова щедър.

— Трима руси вече наистина е върхът на сладоледа — казах аз. — Боя се, че в Баку няма работа за Джек. Компютрите там са от времето на динозаврите, а лаптопа просто ще му го свият, без да разберат за какво служи.

— Е, добре — въздъхна Питър. — Солонин излита утре. Сигурно ще се радва, че се връща в Русия, въпреки че нещата при вас вървят зле. Що за хора сте това руснаците?! Колкото по-зле, толкова по-силно ви тегли натам… Късмет, Александър!

Горкият Питър, как да ни разбере. Но какво да направя, като е по-силна привързаността ми към варените небелени картофи, отколкото към униформените гвардейци от времето на кралица Виктория.

— Що за човек трябва да си, че лично президентът на Азербайджан да се загрижи за теб, а и защо трябва да му се ходатайства на такова равнище? — попитах аз.

— Синът на президента на Азербайджан, сър — отговори Слава. — Вече ти казах.

— Престани — намръщих се аз. — Ако още веднъж ме наречеш „сър“, ще се разсърдя.

— Най-добре е да вземеш самолета за Баку още утре — намеси се Костя. — А сега трябва да отидем в тяхното посолство, където ще те запознаят с подробностите по случая.

— И все пак защо точно аз? — попитах Костя. — Те нямат ли си следователи?

— Първо, там всички са обвързани във всевъзможни кланове. Всеки прокурор или следовател е човек на някого. И тъй като се оказа, че в нефта има страшно много пари, борбата между клановете се изостри. Никой не желае да дели с другите. Те ще ти го обяснят по-добре от мен.