Фридрих Незнански - Голямата игра

— Кой ще седне да проверява тук? — тъжно се усмихна Самед, с което ми стана още по-симпатичен и реших да пренебрегна формалностите и да се обръщам към него на малко име. — Тук представителите на западните компании ги носят на ръце. Е, дори и да проверят, ще ви обвинят за самозванец и авантюрист, на никого няма да му хрумне, че сте таен агент… Надявам се, че дотогава ще сте свършили работата си.

— Да освободим братовчед ви? — попита Солонин. — Или и нещо друго? Има нещо по-важно, така ли?

Самед се забави с отговора си. Поклати глава и се зае с броеницата си. Витя също забеляза пристрастието на нашия гост към религиозната символика и според мен това доста го забавляваше.

— Добре. Ще ви кажа как стоят нещата — въздъхна Самед. — Всички се борят за наградата. Залогът в играта възлиза на сто милиарда долара. Ако не и повече. Към парите са се устремили едва ли не всички велики държави. Русия малко изостана на старта. Дали защото й се беше развързала връзката на обувката й, или защото смяташе, че в името на предишната ни дружба моят втори братовчед ще поднесе Баку на тепсия на вашия президент, не съм сигурен. Уви, нещата не стоят така. Русия има много могъщи врагове. Става въпрос най-вече за Рахим Мансуров…

— А вие на чия страна сте? — попита Солонин.

— На страната на Русия — отговори Самед. — Иначе нямаше да съм тук и да разговарям с вас по този въпрос.

— Значи отвличането на вашия братовчед е само поводът?

— Остава да кажете, че сам съм организирал отвличането — усмихна се иронично Самед, — за да въвлека насила вашата страна в тази надпревара. Русия прекалено дълго впрягаше, а в това време другите не зяпаха — завърши твърдо той и очите му блеснаха.

Явно не беше безпомощно мамино синче, за какъвто го бях взел в началото. С него човек трябваше да бъде предпазлив.

За да не губя време, аз отворих моите документи. Фернан Косецки, гражданин на Германия. Винаги съм имал отлични оценки по немски. Онези, които са изготвяли документите, сигурно са взели всичко под внимание. Още един въпрос: откъде го знаят? Самед все повече предизвикваше у мен уважение и интерес.

— Навсякъде ли трябва да придружавам господин Къриган, или от време на време мога да се занимавам с мои си работи? — поинтересувах се аз.

Започна да ми се струва, че проблемът с отвличането на сина на президента вече не беше първостепенната задача на Самед.

— Разбира се, продължава издирването на терористите, отвлекли Алекпер — поясни Самед. — Разследването се наблюдава пряко от президента. Ако приключите случая благополучно, ще окажете услуга не само на Азербайджан, но и на вашата родина.

— Едното не пречи на другото — съгласи се Солонин и ме погледна.

И двамата се обърнахме към Самед, който меланхолично тракаше зърната на броеницата.

— Няма от какво да се безпокоите. Повтарям още веднъж: всичко е съгласувано на най-високо равнище. В това число и издирването на архива на нефтения институт в Грозни, което е много важно и може да се повери само на такива като вас — изрече Самед след доста продължителна пауза.

— Тук ли оставате, или си заминавате? — поинтересувах се аз.

— Връщам се в Москва — отговори той.

— А с кои от тукашните правозащитни органи можем да контактуваме?

— Само не и с тези, които сега водят следствието единствено с намерението да го ликвидират по-бързо — тъжно се усмихна Самед.

— Тогава ще попитам по друг начин: на кого можем да разчитаме в нашата работа тук?

— Утре ще ви се обадят — отвърна Самед. — Ще позвъни един човек, който ще се представи като Курбан Мамедов. Истинското му име е Новруз Али-заде. Разберете, тук обстановката е страшно объркана… След опита за преврат от страна на бившия министър на отбраната Сюлейманов изглеждаше, че опозиционните групировки са навели глави, но започнаха сплетни в близкото обкръжение на президента. Плетяха се интрига след интрига, всеки смяташе, че не е получил достатъчно за проявената преданост. Започнаха вътрешни войни и вадене на компромати. Сега вече опасността отмина, но последиците от кризата все още са налице. Особено когато започна нефтената епопея, която може да стане щастието или нещастието за моя народ. Уви, предават те само своите. Едва сега започнахме да разбираме тази истина. И президентът, както и вие, също търси на кого да се опре.

— Защо не се доверявате на хората, които провеждат разследването? — попитах аз.

— Не сме сигурни в тях — каза Самед. — Засега имаме само подозрения. Доста служители от прокуратурата са свързани с полковник Сюлейманов, който в момента е извън страната.