Фридрих Незнански - Голямата игра

— С една дума, доста следи водят към нас — казах аз. — И искаме да знаем дали съществува вариант за спешно оттегляне, в случай че бъдем разкрити.

— Дори не искам да мисля за това — въздъхна Самед и пак започна да трака броеницата. — Но въпросът е важен. Какво мога да направя за вас? Освен да ви оставя телохранителите си…

— Човек от моя ранг, който се движи без охрана, предизвиква подозрение — отговори Витя. — Затова господин Косецки ще ме придружава на приеми и делови срещи. Макар че има ситуации, когато бих искал да мина без него. Надявам се, че като мъж ще ме разберете.

— Тук има всякакви изкушения — въздъхна Самед и зърната на броеницата затракаха по-бързо. — Почти не останаха руски момичета, но има очарователни полурускини. И доколкото знам — той се спогледа със своите полубратя, — всичките са регистрирани в Държавна сигурност.

— Бих предпочел всички да са регистрирани в кожно-венерическия диспансер — изтърси Витя.

— В този хотел лесно могат да се намерят презервативи — пак въздъхна Самед.

Замълчахме за миг, обмисляйки откриващите се перспективи. Само това оставаше — да пипнем трипер в резултат на оперативно-следствените мероприятия. И да го занесем в Москва като подарък от слънчев Азербайджан.

— Те са на гара Ховрино — съобщи по телефона Меркулов на Грязнов. — Следователите вече работят по случая. Композицията е преместена в глух коловоз. Иди и провери нещата сам. Това е лична молба.

— Костя, при цялото ми уважение — възропта Грязнов. — Какво общо имам аз? Някакви мошеници натоварили в цистерните пясък вместо бензин. Това не е мой проблем, разбери най-после!

— Сигурен съм, че има връзка със случая на Турецки в Баку — сухо отговори Меркулов.

— Поне известно ли е на кого са вагоните? — въздъхна Грязнов. — Наши? Не разбирам каква е връзката с Баку…

— Тази сутрин е бил убит генералният директор на една тюменска компания — отговори Меркулов.

— Чух, понякога гледам телевизия. Но това е в Тюмен. А аз, ако не си забравил, работя в московската криминална милиция.

— Слушай — започна да губи търпение Меркулов, — какъв е този твой навик да се дърпаш, без да изясниш всички обстоятелства по делото? Става въпрос за нефт, убийства и отвличания, нищо че тук не са отвлекли човек, а влакова композиция с бензин. И генералният директор е убит именно след историята с тази композиция. Искаш ли официално да ти възложа делото? Няма никакъв проблем. Смятай, че вече съм го направил.

— Да беше го казал веднага — измърмори Грязнов. — Значи историята с композицията не е от днес, така ли?

— Разбрах за нея преди два дни — отговори Меркулов. — Първо се е захванала районната прокуратура. След убийството на генералния директор се намесихме и ние.

— Искаш да кажеш, че така се опитват да прикрият следите? — попита Грязнов. — Струва ми се, че това не е първото такова дело, с което се нагърбвате.

— Не е първото — съгласи се Меркулов. — И се опасявам, че ще остане неразкрито, както и предното. А от убийството нишката води към Каспийско море. Тези връзки не се изясниха веднага. Но когато се очерта нещо, помислих…

— Правилно си помислил! — прекъсна го Грязнов. — И забрави каквото ти наговорих преди малко. Турецки е сам, или почти сам, а ние сме толкова хора. Поне можем да си звъннем, да се срещнем след работа, да се отърсим с общи усилия от стреса…

— Това не е по моята част — сухо каза Меркулов и затвори телефона.

Грязнов стигна на гара Ховрино по тъмно. Колата се движеше трудно сред снежните преспи и задръствания, криволичейки из неосветените улици.

После с помощта на дежурния диспечер той излезе на някакъв осми коловоз, който стигаше до глух. Тук войничета с наметала разчистваха релсите, а техният командир, полупиян и разпасан, седеше в топлата будка и пиеше чай със стрелочничките в оранжеви жилетки.

— Следствената група е ей там — махна с ръка офицерът, без ни най-малко да се смущава от полковника от милицията. В далечината, накъдето сочеше ръката му, тъмнееше стара тухлена постройка с няколко светещи прозореца. — Провеждат следствен експеримент, другарю полковник.

Жените се закискаха. На Грязнов му се стори, че му се подиграват.

Ако обръщаш внимание на всичко, каза си той на излизане от будката, за най-важното няма да ти останат нито сили, нито време.

Следователите и експертите — общо четирима души — допиваха слабия си чай и се топлеха около радиатора на парното.