Фридрих Незнански - Отписаният

— Първо, не ме попита защо синът на заместник-министъра на отбраната воюва в Чечня.

— Тук има нещо — признах аз. — Нещо не е наред.

— Мнозина са изчезнали безследно, но това не означава, че не трябва никого да търсим, изхождайки от категорията за равенство.

— И тук си в десетката — пак кимнах. — Мирише ми на обикновена демагогия. Което си е вярно, вярно е. Обещавам ти да го изкореня от съзнанието си.

— Ето досието му. — Костя ми подаде сива папка. — Погледни, прелисти го, не се мръщи.

Не мислех да се мръщя. Взех го, разлистих го, както нареди началството. Снимка. Открито, мъжествено лице. Наистина ти се иска да спасяваш такъв. Награди… Само на двайсет и три години. И вече майор. Впрочем в Чечня летят не само куршуми, но и офицерски звездички по пагоните. Всеки с късмета си. Един получава куршум в гърдите, друг звездичка върху пагона.

Капитанското звание е получил извънредно. Завършил висшите курове за преподготовка към Министерството на отбраната.

Благодарност за най-добър курсант. Добър танкист. Какво друго? Майстор на ръкопашния бой. Браво на генералското чедо! Да вземе да превъзпита татко си. Заради това си заслужава да го намерим…

— Освен това старият е убит от мъка — продължаваше Костя. — Как ли не разубеждавал сина си. Нали е безразсъдно смел и отчаян.

— Наистина ми е жал за тези, които загиват в Чечня! — отрязах аз.

— Не можеш да ги върнеш. — Костя поклати печално глава. — Но тук има някаква надежда. Добре, както искаш. Издирването на майор Тягунов се отменя. Още повече че за теб има друга спешна задача. Чу ли за убийството на банкера Салуцки?

— Но нали вече някой работи по това дело? — Аз вдигнах очи от папката.

— Саша, кой да работи! Млади специалисти, стажанти, студенти — това са следователите от прокуратурата…

— От мен ли търсиш съчувствие! — възкликнах. — Нали не си забравил колко ми плащаш?

— Не ти плащам, а плача, като виждам как се руши следственият апарат на Русия. Ако всичко опираше до парите… Много от младите следователи не са в състояние да изготвят сносен план на следствените действия по едно дело, разбираш ли?

Костя махна с ръка. Тъкмо той разбираше: когато си затрупан с толкова следствени дела и половината от тях са висящи, не знаеш с какво да се заловиш по-напред. Тук убили телевизионна звезда. Там намушкали прочут гастролиращ крадец. Или доскорошното дело за убийството на заместник-министъра на икономиката. Разбира се, престъпниците трябва да бъдат намерени и наказани според закона. Но според науката виктимология жертвите също не са били божи кравички. Сами са провокирали финала на своето пребиваване върху грешната ни земя.

Изредих пред Костя всичко това в афористична форма.

— Оплакахме се — и стига толкоз. Няма да поправим света с тебе, Саша. Всичко е несъвършено, защото се усъвършенства. В обществото процесът се развива. Е, ще се заемеш ли?

— За кое питаш? — попитах на свой ред. — За банкера или за сина на генерал Тягунов?

— Вече се отказа от майора. Да го забравим. Нищо не съм ти говорил за него, ясен ли съм? — Той се надвеси към мен през бюрото.

— Е, вече се сърдим. Добре, вземам банкера. Как му беше името — Салуцки? Впрочем странно е, че прокурорът на Москва е възложил това дело на младите зелени следователи, почти студенти. Не мислиш ли?

— А на кого да го възложи? — попита Меркулов тъжно и махна с ръка.

Излязох от кабинета му, като се стараех да си спомня какво знам или съм слушал за Салуцки. Ако не се лъжа, даваха нещо по телевизията за този случай.

Убит е на излизане от колата си посред бял ден близо до собствената му банка. Никой не е чул изстрел. Било пълно със свидетели. Макар че какво означава свидетели? Никой не е видял убиеца.

А после експертите от Научно-техническия отдел казаха, че уж било стреляно от другата страна на „Садовое колцо“. Куршумът е с калибър 7,62 милиметра. Най-вероятно е стреляно с винтовка „Драгунов“.

— Точно така — каза новоизлюпеният следовател от районната прокуратура Володя Фрязин, без да скрива облекчението си, когато приемах от него делото. — Изстрелът е бил от другата страна на улицата. Криминолозите, оперативните служители от МУР 1 1 Московската криминална милиция. — Б.пр. и свидетелите се обединиха около мнението, че куршумът е попаднал в гърба.

— А има ли свидетели, които да са видели откъде и кой стреля?

Въпросът ми го обърка. Не беше помислил, че в подобна ситуация има различни свидетели. Това не са го учили. Един дявол знае какво ги учат в института.