Фридрих Незнански - Контролен изстрел

Напълно трезво тръгна към антрето — висок, красив, дявол да го вземе! Турецки се усмихна след него и измърмори: „Макар че и ние не сме за изпускане и също си имаме ръст, обаче къде ще го стигнеш това младо поколение! Но никак не му завиждам, ама никак.“

Саша не чу как вратата хлопна, защото с удоволствие протегна краката си върху дивана, където седеше, и отметна главата си на високия и мек гръб — обгръщащ и успокояващ, утоляващ тази… как беше, а, все едно, хубаво е…

Не разбра какво беше всъщност — дали сън, или някакъв ясен спомен. Турецки изведнъж се оказа на футболното поле в Тарасовка. Той прекара топката по самия ръб и много внимателно я подаде на Кирка. А той, с мръсна тениска, разрошен, потен, но ловък, як, я запрати във вратата с изключително точен удар. Гол! Друг път! Олег, нищо че е толкова силен дългуч, измъква неспасяемата топка, абе — направо изпод гредата! И макар да съжалява за незабития красив гол, вътрешно Саша се зарадва заради Алка-Олег. Нали сутринта момчето прочете името си в списъка на кандидат-студентите, приети в юридическия. И то в Московския университет, откъдето пое самостоятелното си плаване неговият приятел, покровител и в някои отношения дори учител, например по самбо. А кой е този уважаем човек, на когото Олежка е готов да подражава? Това е, нека знаят всички, самият Турецки… Но съдията свири, значи сега Олежка ще бие от вратата. Пак свири този досаден съдия, местен жител, семейство Марчук-Романови за кой ли път наемат за през лятото вилата му. „Спри да свириш!“ — извика Турецки и… се събуди.

„Да те вземат мътните, Грязнов, с твоя проклет телефонен секретар!“

— Саша, спешно, чуваш ли? Спешно ела в прокуратурата!

Гласът е на Костя Меркулов. Неговият тембър не може да се сбърка с ничий друг.

— Какво ли още се е случило? — замърмори Турецки. — Не са ме изчакали значи и все пак са убили главния? А сега не знаят на кого да стоварят вината? Та аз не бях там! Има свидетели… въпросният Олежка. На него ще му повярват, той живее в Белия дом…

Но смехът си е смях, а в този неугледен вид днес няма работа в прокуратурата. Не си е враг. Той си е приятел, но от това не му става по-леко. Трябва да съчини нещо, и то бързо. Виж, да беше вече в отпуска, тогава друга работа. Но засега има само заявление с автографа на Костя, разрешаващ на Александър Борисович Турецки дългоочакваната отпуска в чужбина.

Той се замисли: да отиде или да съчини подходяща „версия“? Изобщо в дадения момент, както веднага разбра, трябва отначало да се пъхне под прохладния душ на Грязнов, понеже само такъв имаше в дома на Слава. Вече е октомври, а тези хитреци от жилфонд са изключили топлата вода. Ами да, капе нещо топличко. Разбира се, водата е хубаво нещо, но тя не стига. Саша дълго тършува из бюрото на Слава, за да намери от хапченцата „антиполицай“, но не откри такива. А имаше, съвсем сигурно си спомняше… Затова пък намери „алка зелцер“ и от скъпия аспирин „упса“. Без да му мисли много, пусна в чашата с вода две „алки“ и един аспирин. В чашата всичко зафуча, закипя и Саша изпи не без отвращение възкиселата газирана гадост. След това вече можеше не само ясно да съобразява, но и спокойно да прибира остатъците от пиршеството по масата, с други думи, да изхвърли на боклука празната бутилка, бурканите и угарките от пепелника.

Операцията по въвеждане ред в организма му и наоколо завърши със старателно сдъвкване на половин пакетче цейлонски чай.

Защо ли трябва да лети някъде по нечие позвъняване? Никак не е трудно да се престори, че никой нищо не е знаел, не е чул и въобще не е бил по това време вкъщи. А когато са пристигнали, вече е било късно да се ходи някъде, камо ли да се звъни. Разбира се, теоретически всичко е така, Турецки се съгласи с доводите си, ако звънеше примерно главният прокурор. Или президентът. В края на краищата, ако беше Дявол Иванович! Да, точно така щеше да постъпи.

Но се обади Меркулов.

На кормилото концентрира вниманието си до краен предел. Да, не е трудно да се дават съвети: не ставай нагъл в лявата лента, не се бутай страхливо в дясната, не изпреварвай в насрещното платно и така нататък. По-трудното е да го изпълниш, особено ако си с кола като тази жигула, която повече предпочита да стои, показвайки характер, отколкото да пътува. Всеки момент можеш да очакваш някой номер от нея. Но този път май се размина. Или колата сама усети необикновеното състояние на водача си и реши да не си проси неприятности. Така че Турецки долетя доста бързо до родната прокуратура на Руската федерация. Качи се в кабинета си, успокои се, съсредоточи се, направи умно изражение и тогава тръгна към Меркулов.